Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 6 от 02.01.2013г., постановено по адм. д.№ 3166/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. И. Й. Иванов от с. Б.,Пловдивска област, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв.. Д. е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС,от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/25032 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на И. Й. И. е установена недължимо платена сума в размер на 5 748.26 лв за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/230509/48124, дължаща се на отпускането й за неподлежащи на подпомагане площи.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като...