Производство по чл. 208 и сл.АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК .
Образувано по касационна жалба на началника на М. Р. към Агенция „Митници” София, представлявана от юрк.М. Т., против Решение №46 от 07.01.2013г. на Русенски административен съд по адм. д.№ 278 по описа за 2012г., с което по жалба на “Биовет” АД, със седалище: гр. П., представлявано от Изпълнителния директор А. Ж. И., е отменено Решение № Б47/0072 от 22.06.2012 г. на Началника на М. Р., с което на дружеството е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с Решение № 382 от 26.07.2012 г. на Директора на Агенция „Митници”.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Процесният продукт е именно такъв като описания в тази разпоредба. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против процесния митнически акт, евентуално-намаляване на присъдените с решението разноски за адвокатски хонорар поради прекомерност.
Ответникът по касационната жалба “Биовет” АД, чрез адв.. П. и адв.Н. Л., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:
Административното производство е започнало въз основа на Искане вх.№ Б47/0072 от 30.05.2012 г. по описа на М. Р., заявено от „Биовет" АД, гр. П. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание, по реда и в срока, установени в чл. 24, ал. 4 от ЗАДС, във вр. с чл. 13 и следващите от ППЗАДС /л. 33 и сл. от преписката/. Посоченият енергиен продукт е природен газ с код по КН 2711 21 00, а целта на използването му е за производство на пара, която е необходима за ферментационния технологичен процес, както и използване на природния газ директно за сушене на продукти при производството на лекарствени продукти, лекарствени вещества, химически вещества, други основни химически вещества, преработки на стоки, в стопанисван от дружеството производствен обект в гр. Р.. Искането съдържа изискуемата информация по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ППЗАДС, с приложени доказателства по чл. 14, ал.З от Правилника.
С Решение № Б47/0072 от 22.06.2012 г. Началникът на М. Р. е отказал издаването на исканото удостоверение с мотиви, че видно от представените приложения основната функция на използвания енергиен продукт – природен газ била чрез отделяне на топлина да се загряват котелните инсталации и съоръжения за производство на пара, което определяло природния газ като енергиен продукт за отопление. Административният орган е приел, че целите, за които ще се използват енергийните продукти не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗАДС, тъй като по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, във вр. с чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС – когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този енергиен продукт е за отопление. С тези мотиви Началникът на М. Р. е отказал издаването на исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Биовет” АД, гр. П.. При направеното оспорване по административен ред, с Решение № 382 от 26.07.2012 г. на Директора на Агенция „Митници” е потвърдено решението на Началника на М. Р., с аналогични мотиви.
Към преписката и по делото са представени писмени доказателства – технологични схеми, описания на производствените процеси и технологично потребление на пара, прието е и заключение на неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, установяващи целта и начина на влагане на процесния енергиен продукт в производството при жалбоподателя. При използване на специални знания и след проверка на документацията по делото, вкл. тази представена от жалбоподателя с придружително писмо изх.№1520/29.11.2012 г. и след запознаване и на място с технологичния процес на производство в обекта, посочен в т. 1 от искането като обект, където ще се получава и използва енергийния продукт, заключението на експерта е било, че процесният енергиен продукт - природен газ с код по КН 2711 21 00 се включва приоритетно в технологичния процес, като всички топлогенериращи съоръжения на база първичен енергоносител „природен газ” на производствената територията на „Биовет” АД в гр. Р. са изградени единствено за нуждите на технологичния процес. С. вещото лице от посочения енергиен продукт се произвежда водна пара с високо налягане, която се използва изключително за технологични нужди: стерилна среда във ферментаторите преди посев; стерилност във ферментаторите по време на ферментационния процес /най-голямата консумация на водна пара, приблизително 4 пъти надвишаваща стерилизацията на хранителната среда, като тук се изразходва около 60 % от общата парогенерираща мощност на предприятието/; обработка на културалната течност; химическо пречистване; сушене, гранулиране, смилане, филтриране, екстрахиране и регенериране на продуктите. Според експертизата делът на топлинната консумация за отопление, спрямо този за технологични нужди е пренебрежимо малък – по-малко от 2% месечно, като тази консумация има сезонен характер. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесният източник основно е за технологичните нужди на предприятието, т. е. тези свързани с процеса на производството на лекарствени продукти за хуманната и ветеринарна медицина; използваният природен газ служи за генериране на пара, която се ползва в значително по-голямата част /над 98%/ за нуждите на технологичния процес и незначително /по-малко от 2%/ за отопление през отоплителния сезон, като в предприятието има монтиран топломер към административната сграда, който отчита само използваната топлинна енергия за отопление.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и формата на акта, но е материално незаконосъобразно. Безспорно е било пред административния съд качеството на жалбоподателя като краен потребител, както и че енергийните продукти, предмет на искането не са такива по чл. 24, ал. 2 – т. 1, 2, 3, 5 или 6 от ЗАДС.
По спорния въпрос : дали заявените продукти са такива по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – “енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление”, съдът е дал обоснован на експертизата и убедителен отговор. Съгласно искането и документацията към него, енергийният продукт – природен газ е заявен за ползване в обект – основна производствена площадка в гр. Р., представляваща парови централи и разпрашителни сушилни (обработващи съоръжения) с цел производство на пара, която е необходима за ферментационния технологичен процес, както и използване на природния газ директно за сушене на продукти. Според кода на този продукт по КН /2711/ и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, същият се определя като “енергиен продукт” по смисъла на закона. Обоснован и законосъобразен е решаващият извод на административния съд, че енергийният продукт се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. При правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС съдът е направил извод, че се освобождават от акциз само продуктите, използвани за цели различни от гориво за отопление, т. е. определяща е целта на използването на продуктите. В случая целта на използваните енергийни продукти е обезпечаването на производствената дейност за производство на лекарствени продукти.
По отношение на констатираните по делото под 2% от общото количество пара, произведена от природния газ, използвани от дружеството за отопление, правилно съдът е приел, че това количество е пренебрежимо малко в сравнение с количеството, използвано за целите на технологичния процес. Б. е установено, че под 2% от общото количество природен газ, се използва от дружеството за отопление месечно през отоплителния сезон, като същите се отделят под формата на пара при самия технологичен процес при липсата на пряко изгаряне на природен газ за отоплителни нужди. Верен е изводът на административния съд, че това количество не следва да доведе до постановяване на отказ за издаване на процесното удостоверение. По отношение на тези 2%, съдът правилно е съобразил, че следва да се приложи нормата на чл. 20, ал. 2 от ППЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, както и действащата към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган и понастоящем норма на чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС /в сила от 17.07.2012 г./, съгласно които освободеният от акциз краен потребител има право да използва получените енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект. Ако енергийният продукт се използва за различна от посочената в удостоверението цел, освободеният от акциз краен потребител е задължен да заплати размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид, използван за тази различна цел. Т.е. законодателят е предвидил възможността получени енергийни продукти да се използват и за цели, различни от посочените в удостоверението, респ. от заявените в искането, като в този случай се дължи заплащане на акциза за тези продукти. В конкретния казус видно от събраните по делото доказателства, при налични средства за измерване, е обективно възможно да се разграничи количеството природен газ, което се ползва за сезонно отопление от това, което се използва изцяло и само в технологичния процес и съответно за количеството природен газ, използвано за отопление, да се заплаща дължимия акциз.
Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Със заключението на вещото лице несъмнено е доказано, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения процес, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно тълкуване на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС
. Посочената разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС
, които възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС
, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че целта, с която е използван енергийният продукт, е производството на
лекарствени продукти за хуманната и ветеринарна медицина
, а не отопление. При така установените факти и тълкуване на закона първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че неправилно административният орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Решението е правилно и в частта за разноските. Възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатски хонорар не може да се прави едва в касационната жалба, а и в случая присъдените разноски не са прекомерни.
Решението следва да остане в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, защото не са доказани такива в това производство.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №46 от 07.01.2013г. на Русенски административен съд по адм. д.№ 278 по описа за 2012г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ Д. П.
Т.Н.