О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

гр. София, 07.03.2017 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

при становището на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 261 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК.

Образувано е по повод жалби от подсъдимия В. К. и защитника му С. К. срещу разпореждане № 2055 от 01.12.2016г., постановено по ВНОХД № 184/2015г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е върнато допълнение към касационна жалба, изготвено от С. К.

За да постанови атакуваното разпореждане, съдията от въззивния съд е приел, че връщането на единствената, подадена в срок касационна жалба от К. е вече проверено от ВКС. Изложил е съображения, че допълнението от К. е изготвено извън срока по чл. 319 от НПК, както и извън предоставения на подсъдимия и адв.А. срок за отстраняване пороците на жалбата. Счита, че при хипотезите на чл. 94, ал. 1 от НПК и чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата, процесуалното представителство не може да се осъществява самостоятелно от защитник по чл. 91, ал. 2 от НПК. Приема, че към датата на подаване на допълнението, жалбата вече не е съществувала в правния мир, тъй като е била върната.

В жалбата на защитника се твърди, че срокът за допълване на жалбата е спазен, тъй като мотивите към присъдата са връчени на 19.09.2016г., а защитникът по чл. 91, ал. 2 от НПК се ползва със същите процесуални права като упълномощения адвокат. Изтъква,...