О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

[населено място], 28.02.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 2545 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. П. П. против определение № 256/09.08.2016г. по ч. т.д. № 222/2016г. по описа на БАС, с което е потвърдено определение № 660/15.06.2016г. по т. д. № 330/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на частния жалбоподател, предложеният от последния план за оздравяване на предприятието.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че решението за обявяване в несъстоятелност на [фирма] е било постановено на осн. чл. 632 ТЗ и не е идентично на решение по чл. 710 ТЗ. Производството по несъстоятелност се спира, но длъжникът не са заличава като самостоятелен субект и ако в рамките на една година се депозира необходимата сума за предплащане на разноските по несъстоятелността, то се възобновява и се развива все едно не е било постановено решение по чл. 632 ТЗ: от момента на възобновяването тече срокът за предявяване на вземанията, за свикване на събрание на кредиторите и др. С оглед на изложеното частният касатор счита, че е допустимо внасяне на план за оздравяване на предприятието, доколкото това не е изключено от нормите на чл. 696-709 ТЗ. Право на кредиторите е, а не на...