Член 4

Приложим закон

1.Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата-членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

а) при кои видове длъжници е допустимо производство по несъстоятелност;

б) кои имуществени активи се включват в масата на несъстоятелността и кои имуществени активи са придобити или прехвърлени на длъжника след образуването на производството;

в) съответните правомощия на длъжника и на ликвидатора;

г) условията за прилагане на прихващане;

д) как действа производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника;

е) как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални кредитори, с изключение на висящи дела;

ж) кои вземания са приети за вземания на несъстоятелността и начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност

з) предявяването, установяването и приемането на вземанията;

и) разпределението на приходите от осребряването на имуществото, реда за изплащане на вземанията, правата на кредиторите, които са били частично удовлетворени след образуването на производството по несъстоятелност по силата на вещно право или чрез прихващане;

й) условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-специално при сключването на предпазен конкордат;

к) правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност;

л) кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност;

м) нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всички кредитори.