О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

[населено място], 16.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2672/16г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационната жалба на Комисията за защита на потребителите против въззивно решение №779/18.04.16г. по търг. д.№1503/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 09.01.2015г. по гр. д.№ 6690/13г.,с което е отхвърлен предявения от К. против [фирма] /с ново наименование [фирма]/ иск с правно основание чл. 186 ал. 3 вр. чл. 143 т. 5, т. 12 предл. 2 и т. 13 предл. 2 вр. чл. 186 ал. 2 т. 1 и чл. 187 т. 1 предл. 1 З..

След подаване на касационната жалба е постъпила молба вх.№9228/23.06.16г.,подписана от представители на двете страни по делото, с която касаторът - ищец К. и ответникът по колективния иск и в касационното производство - [фирма] са заявили, че са постигнали помежду си споразумение за уреждане на правния спор /приложено към молбата/, поради което са поискали, след одобряване на същото, обезсилване на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС и прекратяване на производството.

В приложената спогодба от 17.06.2016г. страните са констатирали, че към момента на сключването й оспорените от комисията клаузи на Общите условия към договор за финансов лизинг с опция за придобиване на лизинговия обект и Общи условия към договор за финансов лизинг с клауза за изрично придобиване на лизинговия обект на дружеството - ответник не се прилагат по отношение на договори с потребители и са отменени. Във връзка с тази констатация в чл. 1 са се споразумели да подадат молба за прекратяване на делото и обезсилване на решението на въззивния съд; в чл. 2 ответникът се е задължил да не прилага в бъдеще по отношение на потребителите такива клаузи в общите си условия, като в случай на неизпълнение ищецът си запазва правото да предяви отново колективен иск; в чл. 3 са приели, че направените по делото разноски остават за страните така, както са направени; в чл. 4 ищецът е поел задължение да оттегли подадената от него касационна жалба.

С молба вх.№10391/14.07.16г. К. е заявила, че оттегля подадената от нея касационна жалба срещу решението на САС.

Настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото във връзка с посочените по –горе, изявления на страните така, както са обективирани, намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ГПК,а не тази на чл. 249 ГПК вр. чл. 384 ал. 2 ГПК.Последната е приложима тогава, когато страните са постигнали спогодба, с която разрешават възникналия между тях спор, т.е. по доброволен начин и чрез взаимни отстъпки се разпореждат с предмета на делото, изявявайки желание той да приключи по избрания от тях начин. Допълнително изискване на чл. 384 ал. 3 ГПК при колективните искове, за да породи действие такава спогодба е тя да бъде изрично одобрена от съда, след констатация за наличието на предпоставките, визирани в ал. 2 на същия член - да не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в спогодбата мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес. С представения към молбата на двете страни двустранно подписан акт на волеизявления страните са констатирали извънсъдебно настъпил /чрез действие на ответника по отмяна на спорните клаузи/ факт, правещ безпредметно по-нататъшното разглеждане на спора от съда. С чл. 3 от същия акт ответникът е поел задължение за бъдещо въздържане от действия, които евентуално биха създали предпоставки за ново упражняване на иск по чл. 379 и сл.ГПК от страна на К., която клауза не касае предмета на спора. Останалите чл. 1, чл. 2 и чл. 4 от спогодбата също не могат да бъдат отнесени към него, доколкото обективират поето задължение от страните да предприемат действия по прекратяването на делото /ищецът – да оттегли подадената касационна жалба/,както и да не претендират разноски от другата страна.Тъй като липсва спогодба, годна да бъде одобрена от съда, съобразно предпоставките на чл. 384 ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице и основания за прекратяване на производството при условията на чл. 249 ГПК /с обезсилване на решенията на първата и въззивната инстанции/.

Доколкото е налице подадена от ищеца –касатор Комисия за защита на потребителите молба, с която касационната жалба се оттегля, а в двустранно подписаната спогодба е заявено съгласие на противната страна с оттеглянето, следва да бъде постановено определение по чл. 264 ГПК за прекратяване на производството.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д.№2672/16г. по описа на ВКС,ТК,Първо отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.