Колективни искове
Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси.
(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на чл. 383.
Предявяване на колективен иск
Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава.
(2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.
(3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
Проверка на условията за предявяване на колективен иск
Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.
(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.
(4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба.
Подготовка на делото за разглеждане
Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска.
(2) Съдът определя:
1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
Приемане на нови участници и изключване от обвързаност (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)
Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;
2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
Съглашение за доброволно уреждане на спора
Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.
(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.
Мерки за защита на увредения интерес
Чл. 385. (1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Съдът се произнася по искането в открито заседание с призоваване на страните не по-късно от един месец от постъпването му. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В тези случаи съдът се произнася в закрито заседание, освен когато съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.
(3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.
(4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.
Решение по колективния иск
Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.
(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.
(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.
(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.
Разпореждане с обезщетението
Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.
Общо събрание и комитет на увредените лица
Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.
(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.
Представителни искове
Чл. 388а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат национални и трансгранични представителни искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите за:
1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;
2. средства за правна защита като: обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
(2) Иск по ал. 1 е допустим и когато нарушението е било преустановено преди предявяването на иска или преди приключване на производството по такъв иск.
(3) Исковете по ал. 1 може да се предявят самостоятелно.
(4) Когато са съединени искове по ал. 1, т. 1 и 2, се прилагат разпоредбите на раздел III.
Ищци
Чл. 388б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) Представителен иск може да бъде предявен от лицата по чл. 186, ал. 4 от Закона за защита на потребителите.
(2) Когато практика уврежда или може да увреди колективните интереси на потребители в различни държави членки, представителният иск може да бъде предявен от няколко квалифицирани организации от различни държави членки. В този случай в исковата молба се посочват държавите членки, чиито граждани са засегнати.
Предявяване на представителния иск
Чл. 388в.(Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) Представителните искове се предявяват пред окръжния съд по мястото на извършване на нарушението или по седалището на ответника.
(2) В исковата молба се посочват обстоятелствата, които определят групата потребители, които са увредени или може да бъдат увредени от практиката.
(3) За производствата по представителни искове не се дължи държавна такса.
Неоснователен иск
Чл. 388г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) След изтичането на срока за отговор и преди откритото заседание по чл. 382 съдът отхвърля иска, когато той е неоснователен.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. Решението на апелативния съд е окончателно.
(3) Решението по ал. 1 не е пречка за предявяване на индивидуален иск за защитни средства по чл. 388а, ал. 1, т. 2.
Последици при недопустимост и неоснователност
Чл. 388д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)Когато представителният иск е недопустим или неоснователен, съдът определя подходящи мерки и срок, в който ищецът за своя сметка да информира групата потребители за влязлото в сила определение или решение.
Приложимост на правилата за колективните искове
Чл. 388е.(Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) Правилата на глава тридесет и трета се прилагат и по отношение на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, уредени в актовете по чл. 186, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, доколкото в тази глава няма особени правила.
(2) Доколкото няма особени правила в тази глава, се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция.
Бързина на производството
Чл. 388ж. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) В деня на постъпване на исковата молба или най-късно на следващия работен ден съдът проверява допустимостта на иска, включително дали е предоставена възможност за отстраняване на нарушението съгласно чл. 148, ал. 4 и чл. 186, ал. 5 от Закона за защита на потребителите.
(2) Съдът насрочва заседанието по чл. 382 не по-късно от три седмици от изтичането на срока за отговор на исковата молба. Срокът за разгласяване тече от деня на заседанието.
(3) Съдът постановява определението по чл. 383, ал. 2 не по-късно от две седмици от изтичането на срока за заявяване на участие на лицата по чл. 383, ал. 1, т. 1 и с него насрочва заседанието за разглеждане на делото най-късно в едномесечен срок.
Привременни мерки по представителен иск
Чл. 388з. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Съдът, пред който е предявен представителен иск по чл. 388а, ал. 1, може да постанови подходящи привременни мерки за защита на интереси, включително преустановяване или забрана на определена практика за определен срок, ако прецени, че искът е основателен. За определението се прилага чл. 385, ал. 2 и 3.
Решение по представителен иск
Чл. 388и. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) Не е необходимо ищецът да доказва претърпени от потребителите загуби, пропуснати ползи и вина на ответника.
(2) Когато искът е основателен, съдът:
1. осъжда ответника да преустанови практиката, когато тя продължава, включително да отстрани неравноправната клауза от договор;
2. забранява на ответника практиката, когато съществува риск тя да бъде осъществена;
3. установява, че практиката, която е била прекратена, представлява нарушение;
4. задължава ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка влязлото в сила решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед на отстраняване на ефекта от нарушението, а когато е необходимо - и да информира всички потребители от групата в определен срок.
(3) Когато ответникът признае нарушението и прекрати практиката в срока по чл. 186, ал. 5 от Закона за защита на потребителите, съдът прилага чл. 78, ал. 2.
(4) За решението се прилагат съответно чл. 385, ал. 4 и чл. 386, а чл. 385, ал. 1, чл. 387 и 388 не се прилагат.
(5) Срокът за обжалване на решението тече от деня на съдебното заседание, в което е определено.
Конфликт на интереси
Чл. 388к. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)(1) В исковата молба по представителен иск за средства за правна защита ищецът декларира липсата на конфликт на интереси и източниците на финансиране на воденето на делото.
(2) Когато разноските за водене на делото се финансират от лице, което не е страна по делото, съдът проверява дали е налице конфликт на интереси, включително дали лицето:
1. има икономически интерес от предявяването на иска или изхода по делото, който застрашава защитата на колективните интереси на потребителите;
2. оказва влияние върху решенията на ищеца, включително върху решенията за сключване на споразумение, което би увредило колективните интереси на потребителите;
3. е конкурент на търговеца, срещу когото е предявен представителният иск;
4. не финансира представителен иск срещу ответник, който е негов конкурент или от когото е зависимо.
(3) При основателни съмнения за конфликт на интереси съдът указва на ищеца да предостави допълнителна информация, да откаже или да промени финансирането в подходящ срок. При неизпълнение на указанията съдът връща исковата молба.
Разгласяване на делото
Чл. 388л. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) След изтичането на срока за отговор на исковата молба в открито заседание съдът определя:
1. съдържанието на информацията за лицата, които е възможно да принадлежат към групата потребители;
2. начина за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
3. срока след разгласяването, в който потребителите може да заявят, че се присъединяват към иска и към евентуално споразумение за доброволно уреждане на спора.
(2) Информацията за потребителите съдържа:
1. описание на нарушението на колективните интереси на потребителите и неговите последици;
2. описание на групата потребители;
3. посочване на последиците по чл. 388м, ал. 5 и чл. 388п, ал. 3;
4. форма, съдържание, срок и начин, по който искането за присъединяване трябва да бъде изпратено до съда;
5. данни за контакт на ищеца;
6. посочване, че присъединилите се потребители трябва да представят всички документи в подкрепа на своето искане.
Присъединяване към представителния иск
Чл. 388м. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) В закрито заседание съдът с определение допуска присъединяването към иска по чл. 388а, ал. 1, т. 2 на лицата, които в определения срок са подали искане за това. Определението се връчва на ищеца, ответника и на лицата, чието присъединяване е отказано.
(2) Определението, с което се отказва присъединяване, подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
(3) В случай че в определения срок са се присъединили по-малко от 10 лица, производството се прекратява.
(4) В едномесечен срок от връчването на определението по ал. 1 ищецът допълва исковата молба по отношение на претенциите на всяко присъединено лице. След приемането на допълнителната искова молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в едномесечен срок да подаде допълнителен отговор.
(5) Присъединилите се лица не може да предявяват други искове за същото средство за правна защита, на същото основание и срещу същия ответник.
(6) Присъединилото се лице може по всяко време на делото да уведоми съда, че не желае да бъде обвързано от решението.
(7) За исковете по чл. 388а, ал. 1, т. 2 не се прилагат чл. 382, ал. 2, т. 2 и чл. 383.
Споразумение за доброволно уреждане на спора
Чл. 388н. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) В открито заседание съдът напътва страните за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора.
(2) Когато в двуседмичен срок от заседанието ищецът и ответникът заявят, че ще потърсят доброволно уреждане на спора, съдът определя срок, в който да сключат споразумение.
(3) Споразумението се сключва между ищеца и ответника в писмена форма и съдържа начин и срок за уведомяване от ответника на присъединилите се лица за условията за изпълнение на средствата за правна защита на колективните интереси.
(4) Съдът одобрява споразумението, когато то не противоречи на закона и добрите нрави, не съдържа неизпълними условия, прекомерни и неоправдани отстъпки, отчита правата и интересите на ищеца, ответника и присъединилите се лица и ако чрез включените в него мерки може да бъдат защитени в достатъчна степен колективните интереси. Когато споразумението обхваща предмета на делото, съдът прекратява производството.
(5) Ищецът и ответникът може да се откажат от постигнатото споразумение преди неговото одобряване от съда.
(6) Одобреното споразумение има действие за ищеца, за ответника и за присъединилите се лица.
(7) За споразумението се прилагат съответно чл. 388о, ал. 1 и 2, чл. 388п, ал. 2 и 3.
Съдържание на решението по представителния иск
Чл. 388о.(Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) Когато искът е основателен, съдебното решение съдържа:
1. описание на нарушението;
2. вредите или другите последици на нарушението;
3. вида на отговорността на ответника, съответно вида на средството за правна защита;
4. срок, начин и условия за изпълнение на средството за правна защита.
(2) Съдът може да постанови средството за правна защита да бъде изпълнено от ответника на всяко присъединено лице.
(3) Съдът определя начин и срок за уведомяване на присъединилите се лица за постановеното решение.
Действие на решението по представителния иск
Чл. 388п. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) Решението на съда има действие за ищеца, за ответника и за присъединилите се лица, които не са уведомили съда, че не желаят да бъдат обвързани от решението по делото.
(2) Към решението на съда се прилага списък на лицата, за които то има действие.
(3) Влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективните интереси на потребителите по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите или на съдебен или административен орган на държава членка, може да се използва от всяка страна като доказателство по всеки иск за обезщетение за вреди срещу същия търговец за същата практика.
(4) За решението се прилагат съответно чл. 386, ал. 3 и 4, чл. 387, ал. 2 и чл. 388, а разпоредбите на чл. 385 и чл. 386, ал. 1 и 2 не се прилагат. Общото събрание приема решения, ако присъстват поне половината от присъединилите се потребители.
Разноски за присъединяване и разходи за разгласяване
Чл. 388р. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) Присъединилите се лица не дължат разноски за производството.
(2) Съдът може да осъди присъединило се лице да заплати съответна част от разноските за производството, когато те са причинени в резултат на негово умишлено или небрежно поведение.
(3) Разходите за разгласяването по чл. 388л и за уведомяването по чл. 388о, ал. 3 са за сметка на ответника, когато искът е уважен изцяло или отчасти, и за сметка на ищеца, когато искът е отхвърлен изцяло.