ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868

[населено място], 17.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: А. Н.

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 416/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „М. К. ЕООД против определение № 2629/16.10.2024 г. по ч. т.д. № 2716/2024 . на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение от 30.09.2024г. по ч. гр. д.№ 11157/2024г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Х. Б. ЕООД против жалбоподателя, за сумата от 207 306, 55 лева, претендирана на неосъществено основание – два броя споразумения от 15.08.2023 г. за прехвърляне притежавани от ответника права, по четири предварителни договора за продажба на право на собственост върху недвижими имоти и строителство, сключени на 10.03.2023г. и 20.03.2023г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на „М. К. ЕООД. Жалбоподателят оспорва допустимостта на въззивния акт, като твърди, че съдът се е произнесъл по искане, каквото молителят – бъдещ ищец не е предявил. Обосновава се с обезпечаването на четири обективно съединени бъдещи иска, сумите по два от които се претендират на неосъществено / чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД / , а сумите по другите два - на отпаднало основание / чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД /, но въззивният съд се е произнесъл по два иска, за връщането на суми от 207 306,55 лева, на неосъществено основание. При това, сумата за която е допуснато обезпечението не съответства на сбора от цената по четирите самостоятелни иска, съответно: за 138 803,22 лева, 9 505,33 лева, 108 544,65 лева и 3 500 евро или общо за 263 762, 89 лева. Жалбоподателят намира, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна молба за обезпечаване на бъдещи искове, предвид противоречиви твърдения в обстоятелствената й част: от една страна се претендира връщане на дадено на отпаднало основание, но не се твърди разваляне на сключените между страните споразумения, нито в какво се състои неизпълнението на ответника, а от друга се претендира връщане на даденото на неосъществено основание, за което липсват кореспондиращи обстоятелства. Произнасянето по нередовна молба за обезпечение жалбоподателят счита, че също е опорочило допустимостта на въззивното определение. В евентуалност твърди неправилност, поради неоснователност на бъдещите искове. Страната счита, че съдът е преценил вероятна основателност единствено по твърдения на молителя и без каквито и да било доказателства за неизпълнение на ответника по сключените споразумения. В тази връзка се позовава на ненастъпила изискуемост на задълженията му, съгласно уговорения в чл. 3 , ал. 1 от сключените споразумения срок, спрямо датата на издаденото разрешение за строеж № 4/10.01.2023г., което представя. Посочва, че липсата на издадено разрешение за строеж върху недвижимия имот / за застрояването на който са сключени договорите, по отношение които ответникът се е задължил да съдейства на ищеца за заместването му като страна по същите/, както и изнасянето му на публична продан, за задължения на продавачите, не са обстоятелства, които водят до невъзможност за изпълнение по сключените между страните споразумения. Позовава се на сключено с продавачите по тези договори - „Б. Т. ООД, „Б. Т. инвест„ ООД и[Фирма 1] - споразумение от 20.12.2024 г., по силата на което същите са се задължили към жалбоподателя да осигурят заместването си по четирите договора с купувача от публичната продан „Ню Л. Б. АД, също представено. По основанието, на което са предявени обезпечените като бъдещи искове – по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, ищецът не е посочил защо и от кой момент счита задължението за изискуемо, за да би било зачетено неизпълнението му, като основание за разваляне, нито твърди да е упражнил потестативното си право на разваляне на споразуменията. В тази връзка се възразява по надлежното връчване на уведомление за това, на което ищецът се е позовал във вече подадената искова молба.По начало жалбоподателят счита, че за допускане на обезпечението това потестативно право е следвало да е упражнено още към депозиране на молбата за обезпечение. Оспорва се и доказана обезпечителна нужда, предвид обявените ГФО за 2022 г. и 2023 г., от които е видно, че активите на „М. К. ЕООД за 2023 г. са се увеличили спрямо тези за 2022 г. .Страната намира наложената обезпечителна мярка неподходяща, предвид пазарната стойност на възбранения имот, значително надвишаваща размера на обезпечената претенция.

Ответната страна - „Х. Б. ЕООД – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Излага съображения по правилността на въззивното определение, като акцентира на обстоятелството, че договореното със споразуменията заместване на ответника от ищеца, като страна – „ купувач и възложител„ по сключени от него с трети лица - „ България тауръс „ ООД, „ Б. Т. инвест „ ООД и[Фирма 1] - предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориращи и договори за строителство, е имало за цел „Х. Б. „ ЕООД да придобие право на собственост върху самостоятелни обекти / апартамент и паркомясто / в сградата, която е следвало да се построи в поземлени имоти, с идентификатор 68134.1933.9103 и 68134.1933.9104 , в [населено място], район Витоша. Ищецът е заплатил по споразуменията с ответника договорената цена, вкл. с увеличението, последващо договорено с анекси. Противно на твърденията на жалбоподателя, намира че са налице обстоятелства, които препятстват изпълнението му по сключените споразумения, а именно: правото на собственост върху терена вече е придобито от “Ню Л. Б. АД, от публична продан / видно от приложена справка на Агенция по вписванията/, а сключените от ответника с трите дружества договори за покупо-продажба, по които е следвало да осигури заместването си от ищеца, като страна – възложител-купувач, са развалени от „ М. К. ЕООД .Твърди се, че „М. К. „ ЕООД също е обезпечило бъдещите си искове спрямо тези дружества / определение № 15500/07.10.2024 г. по ч. гр. д.№ 11407/2024г. на СГС /. Следователно, спрямо поетото от ответника задължение по процесните две споразумения, същият е в окончателно неизпълнение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

В молбата за обезпечение на бъдещи искове „ Х. Б. „ ЕООД твърди сключено с „М. К. „ ЕООД споразумение от 15.08.2023 г. и допълнително от същата дата, с които „МедистарКорп „ ЕООД се е задължил към „Х. Б. „ЕООД да осигури заместването си от същото дружество, като страна по сключени с „ Б. Т. „ ООД , „ Б. Т. инвест „ ООД и „ ВСК“ ООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориращи и договори за строителство върху същите, от 20.03.2023 г. , за придобиването на имоти в застрояваните терени – апартамент и паркомясто. Твърди се заплатена цена от 138 803,22 лева - за апартамента и 9505,33 лева - за паркомястото или общо 148 308, 55 лева, както и заплатени комисионни възнаграждения на „М. К. АД - от 55 498 лева и 3 500 евро. Твърди се, че въпреки проведените множество разговори, ответникът отказва да изпълни задълженията си. При това, поземлените имоти, върху които следва да се извърши строителството на обектите - предмет на предварителните договори за покупко-продажба на ответника с третите лица, са изнесени на публична продан за задължения на последните. Сочените обстоятелства, според молителя, установяват че застрояването на недвижимите имоти няма да бъде осъществено, съгласно сключените предварителни договори за покупко-продажба, инкорпориращи и договори за строителство, т. е. няма да бъдат застроени от дружествата, поели това задължение, в който смисъл следва да се разбира твърдението на ищеца за окончателно неизпълнение и на ответника. Поради това, връщането на заплатената продажна цена се претендира на неосъществено или на отпаднало, а на заплатените комисионни възнаграждения – на отпаднало основание. Относно обезпечителната нужда ищецът се е позовал на последен обявен ГФО на „М. К. „ АД за 2022 г. / при депозирана молба за обезпечение от 30.09.2024 г./ , т. е. на липса на актуални данни за финансовото състояние на дружеството, при установимо от обявения ГФО за 2022 г., спрямо предходните, увеличение на пасивите и намаляване на дълготрайните активи на ответника. Претендира се обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на ответното дружество .

Първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението, поради нередовност на молбата, поради констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум на бъдещите искове. Според съда, заявените обстоятелства не кореспондират на основание по чл. 55, ал. 1 , пр. второ ЗЗД, а упражнено потестативно право за разваляне на споразуменията с ответника ищецът не сочи. Преценил е, че и окончателна невъзможност за изпълнение на ответника, отсъства.

Въззивният съд е променил правния резултат и е допуснал обезпечението, за сума в размер от 207 306,55 лева, при вече предявена искова молба, в която връщането на всички суми – в общ размер 263 696,84 лева - е заявено на отпаднало основание, с твърдение за упражнено потестативно право за разваляне на договора и приложено доказателство за достигането му до знанието на длъжника. Позовавайки се именно на вече предявените искове – на отпаднало основание – въззивният съд е приел, че е без значение претендирането им при различна правна квалификация от молителя, доколкото правната квалификация на спора е задължение на съда и в случая за същата е достатъчно, че се твърди дадено на договорно основание и се претендира връщане на сумите. От обстоятелствата и доказателствата по делото въззивният съд е счел за установена вероятна основателност на исковете, а за обезпечителната нужда е намерил достатъчно изявлението на молителя, че реализирането на правата му по позитивно бъдещо съдебно решение ще бъде значително затруднено. Обезпечението е допуснато при парична гаранция от 20 000 лева, внесена от молителя – бъдещ ищец.

В изложението по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивното определение, поради произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса, доколкото е допуснато обезпечение на два иска, всеки за по 207 306, 55 лева, при заявени фактически обстоятелства за четири обективно съединени иска, с обща цена 263 762, 89 лева. Недопустимост се твърди и поради произнасяне по нередовна молба за обезпечение – некореспондиращи си обстоятелствена част и петитум.

Формулирани са и следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск, да даде правна квалификация на исковете, чието обезпечение се иска ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с определения по ч. гр. д.№ 2544/2019 г. и ч. гр. д.№ 4839/2016 г. на ГК на ВКС ; 2/ Допустимо и правилно ли е уважаването на молба за обезпечение на бъдещ иск, при положение че правната квалификация, дадена от съда по обезпечението, не съответства на петитума в молбата по чл. 390 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се обосновава с определението по ч. гр. д.№ 4839/2016г. на ГК на ВКС; 3/ Дължи ли се произнасяне по подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск, в случай че същата е нередовна ? – сочи се противоречие с приетото в определения по ч. т.д.№ 152/2012 г. , ч. т.д.№ 1187/2017 г. и ч. т.д.№ 3887/2013 г. на ТК на ВКС ; 4/ Може ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск, при положение че молителят не е изложил всички обстоятелства, които обуславят претенцията ? - сочи се противоречие с приетото в определение по ч. т.д.№ 3887/2013 г. на ТК на ВКС; 5/ Може ли да се допусне обезпечение на неясен и противоречив от фактическа страна иск, предвид факта, че преценката за допустимост и вероятна основателност се извършва само въз основа на редовна искова молба ? – обосноваването е в идентичната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , с определения по ч. т.д.№ 1187/2017г. , ч. т.д.№ 3887/2013 г. и ч. т.д.№ 152/2015 г. на ТК на ВКС ; 6/ От значение ли е за основателността на искането за обезпечаване на бъдещ иск дали в петитума на молбата и в нейната обстоятелствена част се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се твърдения? - сочи се определение по ч. т.д.№ 1187/2017 г. на ТК на ВКС ;7/ Може ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, при положение, че искането е направено изрично по реда на чл. 391, ал. 1 , т. 1 ГПК, без внасяне на гаранция и без изразена готовност за внасяне на такава ? – в същата хипотеза допълнителният селективен критерий се обосновава с определения по ч. т.д. 2544/2013 г. , ч. т.д.№ 3/2009 г., ч. т.д.№ 343/2011 г. – всички на ІІ т. о. на ВКС, по ч. гр. д.№ 13382011 г., ч. гр. д.№ 585/2012 г. и ч. гр. д.№ 221/2012 г. – всички на ІІІ г. о. на ВКС; 8/ От значение ли е за основателността на молбата за обезпечение на бъдещ иск дали същият ще бъде квалифициран като иск за връщане, с оглед неосъществено основание или като иск за връщане на отпаднало основание / поради разваляне на договора / и дължи ли съдът по обезпечението произнасяне по правната квалификация на бъдещия иск в производството по чл. 390 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без допълнително мотивиране, освен с формално цитиране на нормата, който селективен критерий се посочва като евентуален и по всеки от предходните въпроси .

В евентуалност се твърди очевидна неправилност на въззивното определение, с преповтаряне на основанията за това, изложени в частната касационна жалба. Не се споделя съображението на съда, че предоставянето на договорно основание и неизпълнение на насрещната страна, не са обстоятелства относими към иск по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД – връщане поради неосъществено основание.

Въззивното определение не е недопустимо.

Действително, в диспозитива на същото е упомената двукратно сумата от 207 306, 55 лева, като издадената обезпечителна заповед дословно възпроизвежда диспозитива. От анализа на изречението / пропуски в структурата му / и преди всичко - с оглед мотивите на определението, е установимо, че не се касае за мотивирана нужда от обезпечаване на два иска по 207 306,55 лева / в който случай би било налице отклонение от диспозитивното начало в процеса / , а се касае за редакционна неточност / дублиране на фраза /. За страната остава отворена възможността да претендира поправка на очевидна фактическа грешка, в случай, че обективно е застрашена от възбрана за вземане в по – голям размер от 207 306, 55 лева / за който съдът по обезпечението е мотивирал основателност на молбата /.

Произнасянето по същество по молба за обезпечаване на бъдещ иск, съдържаща противоречащи си обстоятелствена част и петитум / макар да не е такъв конкретния случай / не води до недопустимост на произнасянето, а до евентуална неправилност / в този смисъл е цитираната от самия касатор съдебна практика към трети въпрос от изложението по чл. 280 ГПК - с определенията на касационните състави не е обезсилено, като недопустимо въззивното определение, а отменено, като неправилно /.

Трети, пети и шести въпроси са предпоставени от довода на жалбоподателя, че в молбата за допускане обезпечението на бъдещите искове са заявени противоречащи си обстоятелства и петитум. Въпросите не кореспондират с преценката на решаващия съд, че такова противоречие липсва и е въпрос на правна квалификация подвеждането на заявените обстоятелства под съответната правна норма. Поради това, така формулирани въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – съдът не е приел, че може да допусне обезпечение по нередовна бъдеща искова молба.

По идентични съображения не удовлетворяват общия селективен критерий и първите два въпроса: Дадената от вззивния съд правна квалификация в конкретна хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при наведени в исковата молба обстоятелства относими към основание на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД / на извъндоговорно основание / не опорочава правилността на определението за обезпечаване на исковете. Още повече самият молител е поддържал в молбата си за обезпечаване паралелно и двете основания - чл. 55, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, вероятно колебаейки се поради предоставяне на сумите на ответника с различно предназначение. Част от тях са заплатени като дължима продажна цена към продавачите по предварителните договори за покупко - продажба и строителство, по които ищецът е следвало да замести ответника, в качеството на купувач – възложител и които ответникът е получил в качеството си на комисионер на ищеца, с дължимост към съконтрахентите по тези договори. От доказателства по делото, вкл. към отговора на частната касационна жалба, е видно, че предвид придобито от трето лице право на собственост върху недвижимите имоти, върху които е следвало да се извърши застрояването, при това от същите тези дружества, с качество на продавачи и инвеститори на строителството, окончателно е отпаднала възможността за сключване на окончателни договори със и застрояване от конкретните дружества / в този смисъл, твърдението на касатора, че е договорил с дружествата продавачи същите да осигурят заместването си от приобретателя „Ню Л. Б. АД, по предварителните договори за покупко-продажба и за строителство, е неотносимо към доказване на изпълнение по споразуменията с ищеца /. Досежно заплатените на ответника комисионни възнаграждения, твърдяната от ищеца окончателна невъзможност за изпълнение от него / при доказано придобито право на собственост върху терените от „Ню Л. Б. АД, видно от справка от Агенция по вписванията / предпоставя основание по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, поради разваляне на споразуменията от 15.08.2023г., на каквото основание е предявена и исковата молба, с твърдение и доказателства за упражнено потестативно право на разваляне, чиято основателност е извън дължимата от настоящия състав преценка.

В съответствие с петитума за връщане на суми и на неосъществено основание, с оглед изложеното в предходния параграф / при това с изрично поддържана и от молителя правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД , макар същата да е задължение на съда, а не на страната / въззивният съд е допуснал обезпечение по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД, поради което вторият въпрос не кореспондира с действителното произнасяне на съда .

Не удовлетворява общия селективен критерий и четвъртия въпрос. Макар въззивното определение да е донякъде непрецизно и вътрешно противоречиво, като краен резултат същото съобразява наличието на действително правно основание за връщане на сумите, спрямо достатъчно, наведени за вероятната основателност на исковете, обстоятелства, като се съобрази и съдържанието на вече заведената - по искове със същия предмет – искова молба: за упражнено потестативно право за разваляне на сключените с ответника споразумения от 15.08.2023 г..

Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по седмия формулиран въпрос, не се обосновава допълнителния такъв, с цитираната практика на ВКС , която касаторът възприема превратно. Няма законово изискване за обосноваване на молбата за обезпечение с изрично основание по чл. 391 , т. 1 или т. 2 ГПК, поради което е без значение дали същият е заявил изрично възможност да внесе гаранция. Автономна преценка на съда е дали да допусне обезпечението и при вносима от молителя гаранция, наред с представени доказателства за основателността на иска, или дори само с гаранция / напр. в хипотези, в които снабдяването на ищеца с доказателства по иска му, извън образувано исково производство и без съдействието на съда, е невъзможно или значително затруднено /. Затова и чл. 391 , ал. 2 ГПК формулира кореспондиращо, на правото на съда да наложи парична или имотна гаранция, задължение на молителя да я внесе /учреди, под страх от неиздаване на обезпечителна заповед по допуснатото обезпечение. Като е допуснал обезпечението при наличие на доказателства и допълнително дължима парична гаранция, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 391 ГПК.

Седмият въпрос частично / втората му част / дублира първия, по който са относими вече изложените съображения. В останалата му част въпросът отново не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното определение, които не оставят съмнение, че съдът е съобразил доказано основание за реституция на даденото, без да се е мотивирал с ирелевантност на конкретното правно основание. Така обосновано, основанието е достатъчно за да се прецени обезпечим интерес, какъвто е смисъла на споделеното от въззивния състав.

Поради неудовлетвореност на общия селективен критерий, настоящият състав не дължи, а и е невъзможна, преценка на допълнителния такъв – в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поддържаната евентуална по чл. 380, ал. 1, т. 3 ГПК.

По преждеизложените съображения, не е налице и очевидна неправилност на въззивния акт, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, която следва да е изводима единствено от мотивите му, независимо от съдържанието на осъществените от страните и съда процесуални действия и това на представените доказателства.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2629/16.10.2024 г. по ч. т.д. № 2716/2024 . на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: