Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Апелативен съд – П. с определение от 9. 3. 2009 г. е прекратил въззивното производство по гр. д. № 144/2009 г. и върнал делото на първоинстанционния Пловдивски окръжен съд за процесуални действия по чл. 190, във връзка с чл. 197, ал. 1, предл. 2 ГПК отм. - връчване на обявление за първоинстанционното решение на надлежния ответник – ДП ”Б. споретн тотализатор”, гр. С.. Срещу определението от 9. 3. 2009 г. е подадена частна жалба от Н. К. и В. К., двамата от гр. П., за чието разглеждане е образувано ч. гр. д. № 368/2009 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение. С определение от 26. 6. 2009 г. тричленен състав на касационния съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. и Н. К., като недопустима, подадена срещу определение на въззивния съд, което не прегражда развитието на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол.

Настоящото производство по ч. гр. д. № 638/2009 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение е образувано по частна жалба на В. П. К. и Н. П. К..

Частната жалба срещу определението от 26. 6. 2009 г. на другия състав на касационния съд, е неоснователна.

Съдът е приложил точно закона, като е установил, че определението на Пловдивския апелативен съд от 9. 3. 2009 г. не прегражда развитието на делото по иска, предявен от Н. и В. К., а само отлага временно неговото развитие във фазата на въззивно обжалване, за извършване на определени процесуални действия от първоинстанционния съд. Правната същност и действителните последици на определението от 9. 3. 2009 г. не се изразяват в окончателно прекратяване на въззивното производство, а са равнозначни на оставяне без движение на това производство.

Частните жалбоподатели К. излагат съображения за неправилната преценка на апелативния съд относно съобщаването на първоинстанционното решение на ответника Д с. тотализатор”, който ответник, според тях, шиканира производството и злепоставя съда. Действително, в първоинстанционното производство, този ответник е представляван от адвокат С, съгласно пълномощно от 22. 6. 2007 г. /л. 607 от досието на гр. д. № 1584/2000 г./, в което е посочен адрес за призоваване – гр. С., ул. К. № 8. На този адрес е изпратено съобщението за първоинстанционното решение, но не е връчено поради напускане на адреса от адв. С, както е отбелязало длъжностното лице по призоваването на 23. 10. 2008 г.. В този случай е приложим чл. 51, ал. 2 ГПК отм. и съобщението се смята за връчено. Отделно от това, въззивният съд, с оглед изискването за процесуална икономия, би могъл, по аналогия на чл. 202 ГПК отм., да прецени възможността сам да извърши процесуалните действия по формалното уведомяване на ответника ДП „БСТ” за първоинстанционното решение, още повече, когато неговият процесуален представител се е явил в съдебно заседание пред въззивния съд и не е имало пречки, вече образуваното въззивно дело само да се отложи. Както е предвидено в ТР № 1/ 2001 г. ОСГК ВКС, тези въпроси могат да бъдат предмет на друга жалба по чл. 217а ГПК отм.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 26. 6. 2009 г. по ч. гр. д. № 368/2009 г. на ВКС, тричленен състав на трето гражданско отделение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: