Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на зам. директора на ОД на МВР Пловдив срещу решение № 32 от 7. 01. 2011 г. по адм. д. № 2345/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № з-8007/04.08.2009 г. на зам. директора на ОД на МВР Пловдив за наложена на Н. Д. К. от гр. П. принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС - забрана за напускане на страната, по отношение на държавите - членки на Европейския съюз.

Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение във връзка с извода на съда, че издадената заповед е в нарушение на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспорената заповед, съдът е установил въз основа на данните по преписката, че Н. К., като длъжник по изпълнително дело дължи сума от около 10 000 лв., главница и лихва по договор за потребителски кредит, към момента на издаването на оспорения акт не притежава лично имущество, което да покрива задължението му и не е представил надлежно обезпечение. Същевременно е приел, че законовата норма на чл. 76, т. 3 отм. от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите - членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено, а в случая принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната" е наложена в защита на финансов интерес на частно лице, кредитор...