Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „П”ЕООД – гр. Р., представлявано от управителя Е. П. К., чрез пълномощника адв. Д. Б., против решение №2210/21.12.2009г., постановено по адм. дело № 2407/2009г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 180900104/05.06.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Р.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, като е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури, без да обсъди всички събрани доказателства в тази връзка, както и доводите на жалбоподателя. Съдът е изложил формални мотиви, които не съответстват на доказателствата по делото, както и на приложимите правни норми. Наред с това съдът механично е пренесъл изискванията за признаване право на данъчен кредит като изисквания за признаване на разходи за целите на облагането по ЗКПО. По подробни съображения в този смисъл, изложени в жалбата и в писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”ООД против РА № 180900104/05.06.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Р., потвърден с решение № 425-А/14.08.2009г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. В., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит, както следва: за данъчен период м. 05/2005г. в размер на 4954, 92 лв., за м. 06/2005г. – 7825, 49 лв., за м. 07/2005г. – 5756, 01 лв. и за м. 2/2005г. – 5000,...