О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 610

гр.София, 10.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2657/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Б. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 193 от 25.04.2024 г. по гр. д.№ 27/ 2024 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ частично е отменено и частично е потвърдено решение на Оряховски районен съд по гр. д.№ 466/ 2023 г. и като краен резултат Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ е осъдена да заплати на И. Б. сумата 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от водено срещу него ДП № 286/2020 г. на РУ на МВР Оряхово, пр. пр. № 576/ 2020г. на РП-Оряхово, НОХД № 277/2021 г. на РС-Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда срещу ищеца - 10.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Ответникът ПРБ не е обжалвал въззивното решение и то е влязло в сила в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размер 3 000 лв. Решението на първата инстанция е влязло в сила в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди и частично е отхвърлен иска за обезщетяване на неимуществени вреди, поради необжалването му от страните в тези части.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол правният въпрос „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна ПРБ не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно.

За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 3 000 лв, въззивният съд приел за установено, че на 30.08.2020 г. било образувано досъдебно производство № 286/2020 г. на РУ на МВР-Оряхово, пр. пр. № 576/2020г. по описа на РП-Оряхово и ищецът бил задържан за 24 часа. На 02.09.2020 г. в дома му било извършено претърсване и били иззети лаптопи; мобилни телефони, таблет и други вещи. Ищецът бил разпитван като свидетел и бил привлечен като на обвиняем - на 22.12.2020 г. и на 27.05.2021 г., от 22.12.2020 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 500 лв. На 04.11.2021 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 277/2021 г. Оряховски районен съд за извършено престъпление по чл.354в ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Съдебното наказателно производство пред първата инстанция протекло в общо осем открити съдебни заседания и на 28.10.2022 г. приключило с оправдателна присъда. Присъдата била протестирана от РП Враца и с решение от 10.05.2023 г. по ВНОХД № 48/ 2023 г. на Врачански окръжен съд била потвърдена. През учебната 2021/2022 година ищецът е би записан като студент в осми семестър на IV курс, редовна форма на обучение във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. В. Т. и през м. юни 2022 г. се е дипломирал в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Психология“. Задържането на ищеца за извършено престъпление станало широко известно в селото, където живеел. След като бил освободен ищецът се променил, затворил се себе си, ограничил контактите и излизанията си. Изпитвал притеснения относно изхода на повдигнатото срещу него обвинение, отслабнал, намалил успеха си като студент. Към настоящия момент не се наблюдавали структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии у ищеца. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че искът е доказан по основание. Основният спорен въпрос във въззивното производство бил свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съдът отчел, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, че от момента на повдигане на обвинението на ищеца до момента на приключване на наказателното производство са изминали 2 години, 4 месеца и 18 дни с проведени общо 9 съдебни заседания, във всички от които ищецът присъствал лично. Отчел и обстоятелството, че в месеците преди привличането му като обвиняем спрямо ищеца е упражнена значителна репресия - задържането му за 24 часа, претърсване и изземване на голямо количество лични вещи. Нямало данни за други осъждания на ищеца, поради което наказателното производство се отразило значително по-стресиращо и интензивно върху психиката му. От друга страна съдът съобразил, че ищецът бил оправдан още на първа инстанция, което е снижило притесненията му, а и спрямо него не били извършвани много на брой и/или интензивни следствени действия. Незаконното обвинение не причинило трайна промяна на личността и на поведението на ищеца, както и на неговото здравословно състояние. В обобщение и при съобразяване на съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот съдът намерил, че за обезщетяване на заявените с настоящия иск неимуществени вреди като произтекли от обвинението, следва да се определи обезщетение от 3 000 лева.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираният от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение, доколкото решаващата инстанция е основала крайните си изводи на тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Основателен е и доводът на касатора за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 193 от 25.04.2024 г. по гр. д.№ 27/ 2024 г. в обжалваната част.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 5 лв (пет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: