Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

гр.София, 11.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

втори юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2657/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 610/ 10.02.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на И. А. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 193 от 25.04.2024 г. по гр. д.№ 27/ 2024 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Б. против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от водено срещу него ДП № 286/ 2020 г. на РУ на МВР Оряхово, пр. пр. № 576/ 2020г. на РП-Оряхово, НОХД № 277/2021 г. на РС-Оряхово, за разликата над 3 000 лв до 6 000 лв и в частта за разноските по делото.

В частта, в която същият иск е уважен до размер 3 000 лв, въззивното решение не е обжалвано от ответника ПРБ и е влязло в сила.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?“.

По този въпрос в постоянната си практика Върховният касационен съд /ВКС/, следвайки тълкуването в ППВС № 4/ 1968 г., приема, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Конкретно във връзка с дела за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно обвинение, практиката на ВКС е...