Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДКЦ – 1 – Сливен” ЕООД, гр. С. против решение № 134 / 24.11.2011 г. по адм. дело № 264 / 2011 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 13в и чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 134 / 24.11.2011 г. по адм. дело № 264 / 2011 г. Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на ДКЦ – 1 – Сливен” ЕООД - гр. С. срещу решение № 18 / 26.08.2011 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 1116 / 29.06.2011 г. на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ. Присъдил е разноски.

За да постанови този резултат, съдът обосновано е приел, че настъпилите щети за държавното обществено осигуряване са в пряка причинна връзка от издадения от жалбоподателя, документ, удостоверяващ неналичен осигурителен стаж за периода 01.03.2009...