Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ – Медицински център „Капана" АД със седалище гр. П. против решение № 249 от 07.02.2012 г. по адм. дело № 301 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. №16-0705 / 06.01.2011 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив.
Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, на § 10 от ПЗР на НРД 2010 г. и на чл. 233 – чл. 235 от НРД 2006 г., нарушения на административнопроизводствени правила и необоснованост.
О. Д. на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено възражение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е писмена покана изх. № 16-0705 от 06.01.2011 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, с която "Амбулатория за специализирана медицинска помощ – Медицински център „Капана" АД (АСИМП „МДЦ Капана” АД), гр. П. - изпълнител по индивидуален договор (ИД) № 160705 / 27.03.2009 г. и допълнително споразумение от 10.08.2009 г. - е задължен да възстанови сума с общ размер 3846.14 лв., произхождаща от превишение на стойността на назначените медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г. (съответно 1986.85 лв., 1286.03 лв. и 573.26 лв.).
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на глава втора, раздел Х от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на материалноправните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г отм. , Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) и Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Възложеният регулативен стандарт като финансов инструмент за разпределение на лимитираните бюджетни средства за медико-диагностична дейност задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления за медико-диагностична дейност съгласно двустранно подписаните протоколи. Подлежащите на възстановяване суми съгласно процесната писмена покана не са суми, неоснователно получени от жалбоподателя, а са средства, изплатени от НЗОК над лимита за МДД, поради допуснатото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на регулативните стандарти. В този случай не се касае за възстановяване на неоснователно получени суми, а за поправяне на причинена с превишаването на регулативните стандарти щета (преразход на бюджетни средства) и то след изпълнение на предвидената в индивидуалния договор възможност на компенсиране. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което органите на РЗОК са установили правилно сумата на превишението на определените регулативни стандарти за МДД.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на преходната разпоредба на § 10 от НРД за 2010 г., която предвижда в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.ХII.2009 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, налагането на глоби и имуществени санкции да се извършва по реда на ЗЗО. В разглеждания случай нарушенията на регулативните стандарти са допуснати през 2009 г., но са констатирани в хода на започналото през 2010 г. контролно производство, което законосъобразно се е развило съобразно процесуалните правила на ЗЗО, в сила от 01.01.2010 г. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 2 - 4 от ЗЗО, предвиждащ съставяне на протокол за неоснователно получени суми, право на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола и издаване на писмена покана след изтичане на срока за представяне на възражение. Клаузата на чл. 43, ал. 5 от ИД за 2009 г. също е предвиждала контролът по изпълнение на РС да се осъществява по реда на глави ХХ и ХХІ от НРД 2006 г., отнасящи се до производствата за установяване на неоснователно получени суми. В същия смисъл е и разпоредбата на точка 169 от Решение №РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., съгласно която контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Целта на цитираните норми е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК, произхождащи от нарушения на РС.
Неотносима към спора относно спазване на административнопроцесуалните правила е посочената от касатора разпоредба на чл. 234, ал. 4, изр. 2 от НРД 2006 г., която регламентира изпълнението на издадената покана за събиране на суми в случаите, когато договорните отношения между страните са прекратени. Видно от приложения договор № 162624/02.02.2010 г., към момента на издаване на оспорената писмена покана касаторът и НЗОК са в договорни отношения за оказване на СИМП.
Неоснователни са касационните доводи, свързани с Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, които са били приети с Решение на НЗОК № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. и съставляват Приложение № 16 Регулативни стандарти към Решение на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Задължението за спазване на определените регулативни стандарти не е възникнало по силата на цитираните правила, а на основание договорната разпоредба на чл. 42, ал. 1 - 3 от индивидуалния договор за 2009 г. С клаузата на чл. 43, ал. 3 от договора изпълнителят на медицинска помощ се е задължил да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико - диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. Регулативните стандарти за всяко тримесечие са били определени с подписани от изпълнителя протоколи, които не могат да бъдат подлагани на косвен контрол за законосъобразност.
Неоснователен е касационният довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за нанесена на НЗОК щета от превишението на регулативните стандарти за ІІ, ІІІ и ІV тримесечия на 2009 г. Задължението на касатора като изпълнител на специализирана медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на индивидуалния договор за 2009 г. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. Въпросът във връзка с реално изпълнените, отчетени и заплатени на изпълнителите на МДД по стойност бл. МЗ-НЗОК № 4, издадени от касатора, е изследван в т. 3 от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на това надлежно събрано доказателство се преценява като некоректно възражението в касационната жалба, че липсват доказателства за реално заплащане на назначените МДД от бюджета на НЗОК, а оттук и за вероятността въобще НЗОК да е претърпяла някаква щета. Видно от протокола за проведеното на 09.01.2012 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не е оспорил заключението на вещото лице Мирчева, изготвено въз основа на данните от информационния масив на НЗОК за изплащане на назначените МДД.
С назначаване на съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой изпълнителят е причинил плащания от бюджета на НЗОК над лимитираните средства, поради което дължи възстановяване на разходите, направени в нарушение на закона и договорните му задължения. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 249 от 07.02.2012 г. по адм. дело № 301 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Г. Ч. Р.П.