О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр. София, 07.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 535 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. “С” – гр. Л., чрез юрисконсулт М. В. Н., против определение № 4* от 22 април 2009 г., постановено по ч. гр. д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила разпореждане без номер от 10 март 2009 г. по гр. д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на районния съд в гр. Л..
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото искането до районния съд след издаването на заповедта на директора на Д. “С” следва да се извърши по настоящия адрес на детето при спешни мерки; детето фактически и физически е настанено на територията на специализираната институция, поради което искането следва да се стори по настоящия му адрес. Макар и не дословно формулиран като въпрос, поставен в изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в текста на касационната жалба е инкорпориран и процесуалноправният въпрос дали в случай на необходими спешни мерки...