№ 394

[населено място], 07.02.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. А. Н. Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1617 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Адмес“ ЕООД срещу решение № 206 от 01.04.2024г. по в. т.д. № 709/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 783 от 16.06.2023г. по т. д. № 1801/2022г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Вигалекс“ ЕООД на основание чл. 105, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, пр. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) 345 674. 56 лева, със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 05.10.2022г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 15 000 лева изтекли лихви. Сумата от 345 674. 56 лева е била присъдена като обезщетение за претърпени вреди (пропуснати ползи) от осъществена от „Адмес“ ЕООД нелоялна конкуренция – нереализирана от „Вигалекс“ ЕООД печалба в периода от месец юли 2021г. до месец август 2022г. поради несключени договори за доставка на етерични масла.

В останалата част, с която искът по чл. 105, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, пр. 2 от ЗЗК на „Вигалекс“ ЕООД е бил отхвърлен (до предявения размер от 385 000 лева главница), като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Въззивният съд се е произнесъл въз основа на нередовна искова молба. По делото са останали неуточнени юридическите факти, от които ищецът твърди, че е възникнало правото му на иск. Останало е неизяснено къде и по какъв начин са извършени нарушенията. Неправилно от въззивния съд е било прието, че не подлежи на самостоятелно доказване всяко от твърдените от ищеца отклонения на клиенти и конкретните осъществени действия. Въззивният съд е възприел нарушението на правилото на чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя за нарушение и на забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК за нелоялна конкуренция, който извод е неправилен. Това са различни действия, които не следва да се приемат за едно и също, а следват хронологично едно след друго. Неправилно е била счетена за доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца. Не са взети предвид всички релевантни факти (дали е имало запитвания от клиенти; наличие на стоки, които да отговорят на изисквания за качество; активно поведение от страна на управителя и едноличен собственик от страна на ищеца). Изводът за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца е бил необоснован. Събрани са косвени доказателства, които не установяват по несъмнен начин реализирането на ползата да е станало възможно единствено и само поради действията на ответника. Въззивният съд не е обсъдил установени по делото обстоятелства – в периода 2017г.-2022г. се наблюдава намаление на продажбите към част от клиентите, но за 2021г. то не е драстично в сравнение с 2020г., като е налице увеличение спрямо 2017г. И през 2021г., и през 2022г. клиент е закупувал видове масла от ищеца, каквито и ответникът е продал, като същевременно не е закупувал други масла, но това е било и през други предходни години. Не е установено, че са отклонявани оферти или запитвания към ищеца. Изводът на въззивния съд в този смисъл е бил изграден върху предположения. Съдът не е определил обхвата на фактическия състав на осуетяването, поради което мотивите му за наличие на нарушение на чл. 36, ал. 1, пр. 3 от ЗЗК са противоречиви. Въззивният съд е приел, че фактът на сключването на сделки от ответника е достатъчен, за да се приеме, че е налице осуетяване на тези сделки. Това не може да се изведе категорично и еднозначно от разпоредбата на чл. 36, ал. 1, пр. 3 от ГПК. По делото не е била установена по безспорен начин идентичност между предмета на договорите. Изводът на съда, че ищецът е разполагал в своите складове с достатъчни количества от търгуваната стока, е необоснован. Не е било съобразено, че А. Д. М. не е имал оперативна самостоятелност при вземане на решения за осъществяване на контакт с потенциални клиенти, воденето на преговори и сключването на договори. В трудовия му договор е липсвала и забрана за извършване на конкурентна дейност.

Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно поради явно необоснования извод на въззивния съд, че е било осуетено сключването на сделки. Решението е постановено и очевидно извън закона, доколкото към датата на произнасянето от въззивния съд норма, забраняваща изрично нелоялната конкуренция на служител, липсва.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Подлежат ли на доказване във всеки отделен (конкретен) случай (за всяка отделна сделка) на твърдяно от ищеца нарушение на забраната по чл. 36 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) конкретните действия или бездействия, чрез които ответникът е привлякъл като клиенти лица, с които ищецът е имал търговски отношения, в резултат на което се е осуетило сключването на договор? Ако се докаже в сочения по делото от ищеца период отклоняване на сделки по отношение на едно или няколко лица, които са клиенти и на ищеца, следва ли, че е налице отклоняване (осуетяване) на всички сделки от този период с всички лица, които са клиенти и на ищеца?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 152 от 22.04.1996г. по гр. д. № 718/1995г., на което въззивното решение противоречи. Евентуално се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2.) Възможно ли е нарушение на правилото на чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда за лоялност към работодателя да бъде и нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК за нелоялна конкуренция, кога и при какви обстоятелства, респективно кога и кои конкретни действия по нарушаване на задължението за лоялност по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда могат да бъдат част от фактическия състав на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗЗК?

Страната се позовава на решение № 70 от 28.07.2015г. по гр. д. № 3829/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

3.) Когато се претендира заплащането на обезщетение под формата на пропусната полза по чл. 105 от ЗЗК, може ли същата да бъде презумирана или следва да бъдат установени сигурност и реалност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез нея, съответно кои са критериите за преценка на тази реалност и сигурност?

4.) Дали възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че ищецът е доказал наличието на пропусната полза? Какви обективни факти от действителността следва да бъдат установени, за да се приеме за доказано твърдението за наличие на пропуснати ползи?

Във връзка с трети и четвърти от въпросите касаторът сочи Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, чийто постановки въззивното решение не съобразява.

5.) Достатъчно ли е от ищеца да бъде проведено доказване само на база косвени доказателства, за да се приеме, че претендираната пропусната полза е щяла да бъде реализирана, ако по делото не се установява тези косвени доказателства да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт?

Страната се позовава на противоречие на въззивното решение с решение № 67 от 22.04.2013г. по гр. д. № 28/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

6.) Длъжен ли е въззвният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 50250 от 17.01.2023г. по гр. д. № 667/2022г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 188 от 15.09.2014г. по гр. д. № 5563/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 149 от 03.07.2012г. по гр. д. № 1084/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

7.) При отсъствие на писмени или гласни доказателства по делото, които да насочват и да изобличават фактора в това, че е отклонявал към ответника оферти или запитвания, насочени към ищеца, възможно ли е съдът да обоснове извода си за осуетяване на сключването на договори от ищеца единствено върху предположения, че факторът е имал възможност да го направи?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 22 от 02.07.2019г. по т. д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, І т. о.

8.) Кога е налице осуетяване сключването на договори с конкуренти по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията? Кои са задължителните елементи на фактическия състав на формата на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се осуетява сключването на договори с конкуренти? Нужно ли е, за да има осуетяване на сделки, да се докаже намерение за сключване на тези сделки от потенциалните клиенти, което намерение е променено с активното противоправно действие на ответника? Какви обективни факти от действителността следва да се установят, за да се приеме, че действията на фактора представляват нелоялно привличане на клиенти?

9.) Дали само по себе си действието по привличане на клиенти, а именно сключването на договори с лица, с които едноличният собственик и управител на ответника е имал контакт във връзка с работата си при предишния работодател, е достатъчно поведението му да бъде квалифицирано като нарушаващо законовата забрана за нелоялна конкуренция?

10.) От съществено значение ли са за купувача по договора за покупко-продажба на етерични масла качествените характеристики на стоката, предмет на договора и включват ли се те в същественото му съдържание?

11.) Ако служител на търговско дружество, работещ по трудов договор, не разполага с изрично уговорена (в трудовия договор или длъжностна характеристика) оперативна самостоятелност или такава не му е делегирана по предвидения в закона ред, съответно липсва и надлежно упълномощаване да сключва договори от името на работодателя, възможно ли е при липса на конкретни инструкции и/или възлагане за конкретен случай служителят да осуетява сключването им? От значение ли е какви са вменените на служителя задължения по трудовия му договор и длъжностната характеристика за това дали е възможно той да нарушава забраната за нелоялна конкуренция?

12.) Ако в трудовия договор на служител липсва изрична забавна за извършване на конкурентна дейност, действията по сключване на договори с лица, които са клиенти и на работодателя от търговско дружество, в което служителят участва като едноличен собственик или съдружник, или управител или член на управителен или контролен орган, представлява ли нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК?

Във връзка с въпросите от осми до дванадесети касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От насрещната страна „Вигалекс“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Изрично се подчертава, че решението на Апелативен съд – София е допустимо, валидно и правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба „Вигалекс“ ЕООД е изложило твърдения, че извършва търговия с етерични масла. През периода от месец май 1997 г. до месец август 2022г. закупуването на стоки от местни производители и продажбата им на клиенти в чужбина се организирало и ръководело от А. Д. М., назначен по трудов договор. На 08.09.2022 г. на служебния имейл на дружеството се получило електронно писмо от дългогодишния клиент „П. П. Инк. (Plants Power Inc) от [населено място], Канада, към което било приложено копие от платежно нареждане за сумата 30 240 евро с референция „Фактура № [ЕГН]“, преведена на ответника „Адмес“ ЕООД, дружество на което А. Д. М. е едноличен собственик на капитала и управител. От проверката в търговските книги на ищеца се установило, че този клиент е преустановил редовните си поръчки към дружеството, като причината била пренасочването му към „Адмес“ ЕООД - конкурент на пазара на международната търговия с етерични масла. „Адмес“ ЕООД не е извършвало търговска дейност до края на 2020г., а според годишния счетоводен отчет за 2021г. е реализирало нетни приходи от продажби в размер на 668 000 лева. При последваща проверка ищецът установил, че и други клиенти на дружеството са преустановили или рязко намалили поръчките си, като от телефонни разговори станало ясно, че при контактите си с тях като отговорник за външнотърговските отношения А. Д. М. представял „Адмес“ ЕООД като продължител на дейността на „Вигалекс“ ЕООД и отклонявал поръчките към своето дружество. През периода 2021г.- 2022г. ответникът, чрез своя управител, осуетил сключването на договори за доставка на етерични масла на стойност 2 000 000 лева. Това са били договори с постоянни дългогодишни чуждестранни клиенти на дружеството. Действията на ответника „Адмес“ ЕООД са осъществявали състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК - нелоялна конкуренция, насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се е осуетило сключването на договори с конкурента „Вигалекс“ ЕООД.

Ищецът е поискал ответникът да му заплати сумата 385 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се е осуетило сключването на договори с ищеца, като конкурент, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, както сумата 15 000 лева, представляваща общия размер на законната лихва върху всяка отделна сума за обезщетение във връзка с осуетено сключване на договор, считано от датата на конкретното увреждане до предявяването на исковата молба.

Допълнително са били уточнени търговските дружества, чуждестранни клиенти на ищеца (9 юридически лица).

Ответникът „Адмес“ ЕООД е оспорил исковете като неоснователни.

Възразил е, че трудовото правоотношение между ищеца и А. Д. М. не е предвиждало ограничение за последния да развива конкурентна търговска дейност. В периода 2006г. - 2007г. ответникът извършвал търговско посредничество за ищеца срещу възнаграждение. Липсват доказателства за времето от месец май 1997 г. до 15.08.2022г., когато трудовото му правоотношение е прекратено, М. да е отговарял за продажбите към крайни клиенти в чужбина, по отношение на които той винаги действал след съгласуване с управителя на дружеството и в съответствие с неговите инструкции, т. е. не разполагал дори с оперативна самостоятелност. Неоснователно е било и твърдението, че А. М. е осуетил сключването на договори с негови клиенти, както и че същият представял ответника като свързано с ищеца лице или като продължител на неговата дейност. Нямало доказателства, че посочените 9 юридически лица са били дългогодишни клиенти на ищеца, както и за печалбата, която той би реализирал от реализираните от ответника сделки, „при обичайно приложимите в отношенията му“ с неговите клиенти търговски условия - 17 % от продажната цена на всеки един от договорите.

„Адмес“ ЕООД е поискало да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Твърденията на ищеца и оспорванията, възраженията и правните доводи на ответника са били поддържани в хода на първоинстанционното производство. В това производство са били събрани писмени доказателства, изслушани са били заключения на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертиза (с допълнение), изготвени от вещото лице Г. Х. Х., както са били разпитани и свидетели (Т. К. К., К. К. К. и В. К. К.).

С решение № 783 от 16.06.2023г. по образуваното т. д. № 1801/2022г. на Софийски градски съд исковете на „Вигалекс“ ЕООД са били отхвърлени изцяло.

Въз основа на подадена от дружеството въззивна жалба е било образувано в. т.д. № 709/2023г. на Апелативен съд – София. Във въззивното производство не са били събирани нови доказателства. С постановеното по делото решение № 206 от 01.04.2024г. първоинстанционното решение е било отменено и исковете на „Вигалекс“ ЕООД са били уважени до размера от 345 674. 56 лева главница, със законните лихви за забава.

За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че през 2021г., а и през предходните години, „Вигалекс“, тогава дружество с ограничена отговорност, е извършвало дейност по продажби на етерични масла на чуждестранни търговски дружества. Съдружници в дружеството са били В. С. К. и Ю. Л. Г.. На 19.01.2021 г. Ю. Л. Г. е починал и с вписване от 22.07.2021г. по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенция по вписванията е била отразена промяна в правноорганизационната му форма – еднолично дружество с ограничена отговорност, със собственик на капитала и управител В. С. К..

Съгласно записванията в счетоводните книги на „Вигалекс“ относно продажбите към клиенти за периода 2017 г. - 2022 г., продадените стоки са били:

1) на New Directions Aromatics, Канада - лавандулово масло, розово абсолю, лавандулово масло органично, масло от борови иглички органично, хвойново масло органично, масло от маточина органично и масло от бяла ела органично, на стойност: 2017 г. - 2 291 430.86 лева, 2018 г. - 541 942.89 лева, 2019 г. - 598 030.23 лева, 2020 г. - 229 986.05 лева, 2021 г.- 727118.9 лева и за 2022 г. - 164 993.82 лева;

2) на Bernardi S.A., Франция - лавандулово масло и масло от семе на кориандър, на стойност: 2017г. - 761 482.85 лева, 2018г. - 479 843.33 лева, 2019г. - 361 554.73 лева, 2020г. - 626 200.04 лева, 2021г.- 362 258.83 лева и за 2022г. - 1 889 097.07 лева;

3) на Hughes Co Ltd, К. О. - лавандулово масло, розово масло, масло от исоп, масло от салвия скларея, масло от салвия офисиналис, масло от резене, масло от маточина, тютюнево абсолю и лавандулово масло органично, на стойност: 2017г. – 177 980.53 лева, 2018г. - 373 367.86 лева, 2019г. - 938 831.65 лева, 2020г. - 337 427.63 лева, 2021г.- 203 758.36 лева и за 2022г. - 9 779.15 лева;

4) на Johannes Voegele KG Fabrik, ФРГермания - лавандулово масло, розово масло, масло от исоп, масло от салвия скларея, масло от салвия офисиналис, масло от резене, масло от маточина, тютюнево абсолю и

лавандулово масло органично на стойност : 2017г. - 620 291.49 лева, 2018г. - 1 138 862.18 лева, 2019г. - 48 469.38 лева, 2020г.- 81 616.79 лева;

5) на Ernesto Ventos S.A., Испания - лавандулово масло, на стойност: 2017г. - 443 582.25 лева, 2018г. - 266 149.35 лева, 2019г. - 171 096 лева, 2020г. - 311 211.67 лева, 2021г.- 257 729.50 лева и за 2022 г.- 164 759.12 лева;

6) на Liberty Natural Products Inc., САЩ - лавандулово масло, розово масло, масло от семе на копър, масло от исоп, масло от борови иглички, масло от салвия скларея, лавандулово абсолю, розово абсолю, тютюнево абсолю, розова вода, лавандулово масло органично, масло от жълт кантарион органично, масло от индрише органично и лавандулова вода органична, на стойност: 2017г. - 378 348.12 лева, 2018г. - 429 264.89 лева, 2019г. - 261 462.35 лева, 2020г. - 322 947.19 лева, 2021г.- 74 741.62 лева и за 2022 г. - 49 309.68 лева;

7) на Plantes aromatiques du diois, Франция - масло от семена на кориандър и лавандулово масло органично, на стойност: 2017г. - 415 613.88 лева, 2021г.- 351 110.60 лева и за 2022г. – 367 891.62 лева;

8) на Plant power Inc., Канада - лавандулово масло, розово масло, розово абсолю, лавандулово масло органично, хвойново масло органично, на стойност : 2018г. - 27 919.47 лева, 2019г. - 118 347.27 лева и 2020г. - 12 517.32 лева.

„Адмес“ ЕООД е било дружество с едноличен собственик на капитала и управител А. Д. М.. Той е работил във „Вигалекс“ на длъжност „сътрудник“ от 14.05.1997г. до 15.08.2022г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. До смъртта на Ю. Л. Г. работата е била съвместно с този съдружник и под негов контрол. Съгласно показанията на свидетелката Т. К., счетоводител на „Вигалекс“, А. Д. М. осъществявал (от името на дружеството) кореспонденция с чуждестранни контрахенти във връзка със сключването и изпълнението на договори за продажба на стоки, произведени от преработката на различни видове етеричномаслени култури. Обстоятелствата са се установявали и от представените по делото входящи и изходящи писма от електронната поща на „Вигалекс“, всяко едно от които е с електронен адрес Andrey Mitov [електронна поща]..

До началото на 2021 г. А. Д. М. изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, без да нарушава поетия ангажимент да бъде лоялен към работодателя и да не злоупотребява с неговото доверие - чл. 126, т.9 от КТ. По делото не е имало данни ответното дружество, чийто собственик на капитала и управител е А. Д. М., да е реализирало приходи от дейност. За това са свидетелствали и подаваните от него, в качеството на управител на „Адмес“ ЕООД, декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. В годините преди 2020г. дружеството не е осъществявало дейност.

Това се променило непосредствено след смъртта на съдружника Ю. Г. на 19.01.2021г. От името на „Адмес“ ЕООД е започнала продажба на стоки, налични и в склада на „Вигалекс“. Според показанията на свидетеля К. К., син на съдружника В. С. К., който в по-късен момент по необходимост поел задълженията на починалия Ю. Л. Г. „да движи въпросите, които са останали без стопанин“ и подновил кореспонденцията с основната част от постоянните клиенти на фирмата, две от чуждестранните компании, с които се свързал след това събитие, „са останали с впечатление, че след смъртта на Ю. компанията има затруднения и сме останали без кореспонденция“ и споделили, че „А. се е свързал с тях, след което са имали бизнес“. Десетки клиенти, с които дружеството осъществило връзка, потвърдили, че в този период са имали бизнес, като ги е потърсил А., а не те него.

„Адмес“ ЕООД получило приходи от продажбите. Съгласно годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г. реализираните нетни приходи са били в размер на 668 000 лева. От продадени на чуждестранните клиенти на ищеца стоки, каквито са били налични на склад и при „Вигалекс“ в периода от 20.07.2021г. до 14.10.2021г., съгласно седем издадени фактури, дружеството е реализирало печалба на обща стойност 521 776.32 лева. В този смисъл са били данните в таблица (справка № 4) в неоспорено от ответника заключение на изслушана по делото експертиза. През следващата година по издадените в периода от 11.01.2022г. до 25.06.2022г. 15 фактури от продадени стоки, каквито са били налични на склад при ищеца, била реализирана печалба на обща стойност 904 211.51 лева.

Информацията за сключени от „Адмес“ ЕООД с различни чуждестранни търговци сделки вещото лице е събрало от търговските книги на дружеството. В отговор на поставените задачи то категорично е изтъкнало, че счетоводството е било водено в съответствие с изискванията на Търговския закон и на Закона за счетоводството - счетоводните записвания са били изготвени на база първични счетоводни документи, които предоставят възможност за правилна оценка на имущественото състояние в процеса на стопанската дейност и изготвяне на периодични и годишни счетоводни отчети, както и анализ за аналитична и обобщена информация по счетоводен път. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Констатациите на вещото лице, които не са били оспорени от ответника, както и липсата на други доказателства, които да поставят под съмнение истинността на съдържащата се в счетоводните книги информация, са дали на въззивния съд основание да приеме, че за исковия период ответното дружество е реализирало печалба от продажбата на стоки, с които е разполагал на склад и ищецът, печалба на обща стойност 1 425 987.83 лева.

Във възникналата нова ситуация създадената до този момент репутация на А. Д. М. на съвестен служител е била ненакърнена, неговата лоялност към работодателя е била извън съмнение и той е продължил да се ползва с пълното доверие на останалия единствен съдружник и управител В. К.. В немалка степен за това несъмнено е допринасяла и близката дългогодишна връзка на служителя с нейния син К. К., който при разпита му заявил: „Съученици сме от средното училище и А. ми е кум“. Във външнотърговската дейност на дружеството той продължил да върши сам това, което до тогава правел съвместно и под контрола на починалия съдружник, но вече с пълното съзнание, че пренасочва клиентите на ищеца към сключването на договори със своето дружество, тъй като е имал ясна представа, че именно с неговата личност тези клиенти идентифицират техния дотогавашен контрахент.

В потвърждение на последното е било съдържанието на някои от електронните писма, получени на електронната поща на ищеца. В писмо от 15.09.2022г. изпълнителният директор на Ernesto Ventos S.A., Испания заявил, че е наясно, че „Адмес не е дружество от групата на Вигалекс, а принадлежи на А. М., когото познаваме от много години“, а това че „отдавна не сме купували от Вигалекс се дължи на това, че не сме получавали никакви оферти от Вас“. След като бил уведомен в писмо от 14.09.2022г., че А. М. не е част от екипа на Вигалекс от 15.08.2022 г. и взел тази „актуализация…под внимание“, в писмо от 08.10.2022 г. изпълнителният директор на Hughes Co Ltd, К. О. обявил, че „за да бъда честен с Вас, вече решихме да работим с А. за близкото бъдеще. Ще се обадим, ако имаме някакви бъдещи нужди от Вас“.

При тези установени обстоятелства въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска на „Вигалекс“ ЕООД е по чл. 105, ал. 1, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Претенцията на дружеството е била основана на твърдение за осъществена от ответника нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което е било осуетено сключването на договори от конкурент - ищеца, с негови постоянни дългогодишни клиенти. Реализирането на регламентираната в специалния закон деликтна отговорност е обусловен от наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма - привличането на клиенти на ищеца, с което е била осуетена възможността за сключването от последния на договори с тях, и настъпването на реална вреда за ищеца, изразяваща се в пропусната печалба от несключените сделки. Извършеното от едноличния собственик на капитала и управител на „Адмес“ ЕООД нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК резултира в осъществяваната от дружеството нелоялна конкуренция и за това за последвалите от нея вреди ще следва да отговаря самото дружество. Налице е противоправно поведение, чието проявление се свързва с неспазване на изискванията на добросъвестната търговска практика по смисъла на §1, т.1 от ДРЗЗК – правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения, и не нарушават добрите нрави. Изводът е, че противоправните действия на ответника, чрез неговия едноличен собственик на капитала и управител, са в пряка причинно - следствена връзка с причинената на ищеца имуществена вреда.

В конкретния случай възможността за реализиране на ползата е произтичала от установените от доказателствата обективно съществуващи факти. Първият от тях е изграденото на базата на взаимния интерес трайно търговско партньорство между ищеца и чуждестранните фирми. Основавайки се на констатациите в заключението на вещото лице, въззивният съд е приел за категорично, че ищецът несъмнено е бил спечелил във времето непоколебимото доверие на контрахентите. Само така е можело да се обяснят значителните по размер стойности на сделките, сключени и разплатени в периода 2017г. - 2020г.: с New Directions Aromatics, Канада - възлизащи на приблизително 3 663 000 лева; с Bernardi S.A., Франция - приблизително за 2 228 000 лева; с Hughes Co Ltd, К. О. - приблизително за 1 828 000 лева; с Johannes Voegele KG Fabrik, ФРГермания - приблизително за 1 888 000 лева; с Ernesto Ventos S.A., Испания - приблизително за 1 191 000 лева; с Liberty Natural Products Inc.- приблизително за 1 391 000 лева ; с Plantes aromatiques du diois, Франция - 415 613.88 лева; с Plant power Inc., Канада – приблизително за 158 000 лева. Вторият релевантен факт е материалната обезпеченост на ищеца - в процесния период той е разполагал в своите складове с достатъчни количества от търгуваните стоки и е могъл незабавно да извърши доставки към клиенти, без да се налага тепърва да ги купува от производители или от други доставчици на вътрешния пазар. В своята съвкупност тези факти са достатъчни, за да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, в случай че е сключил със своите постоянни чуждестранни клиенти сделките. Реализирането на ползата е станало невъзможно единствено и само поради действията на ответника, чрез неговия едноличен собственик на капитала и управител, обективирани в неспазване на изискванията на добросъвестната търговска практика.

Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното поведение се установявало от следното:

Според показанията на свидетеля В. К., работещ в бранша, свързан с търговия на етерични масла, конкуренцията между местните търговци и производители се поддържала основно от завишените изисквания на чуждестранните клиенти относно количеството и качеството на стоките за всяка конкретна сделка, поради което не винаги можело да се отговори „на желаното от тях“. Сключването на сделки ставало след подборно проучване на пазарните условия - „те си имат шпиони, имат си фирми тука, които участват на пазара“, за тях било важно „документално колко си добре, митнически, транспорт, доколко разбираш от тези неща, да направиш така, че покупката на този клиент да му е облекчена“. Във всеки случай било необходимо немалко време, за да бъде търговецът предпочетен и да „стъпи“ на този пазар. Свидетелят дал пример със себе си: „Първата ми сделка беше на четвъртия месец, когато започнах да се занимавам. Необходима ми беше година и половина - две, за да се набере достатъчния набор от клиенти, за да се чувствам спокоен“.

В случая преди 2021г. ответното дружество не е извършвало от свое име търговска дейност, свързана с продажбата на етеричномаслени стоки. Предвид описаната от свидетеля фактическа обстановка, даваща вярна представа за търговските отношения между участниците на международния пазар на този вид стоки, е изглеждало съвършено неправдоподобно един нов и напълно непознат търговец още при появяването си на този пазар да сключи в рамките на три месеца 7 сделки на обща стойност 521 776.32 лева, а за първите 6 месеца на следващата година - 15 сделки на обща стойност 904 211.51 лева. Факторът, направил възможно това да се случи, несъмнено е бил неговият едноличен собственик на капитала и управител, който в качеството си на служител при ищеца, отговарящ за външнотърговската дейност на дружеството, използвайки своите дългогодишни лични контакти с негови постоянни международни клиенти, отклонил отправените от тях оферти към „Вигалекс“ ЕООД и сключил сделките с „Адмес“ ЕООД.

При определянето на размера на пропусната печалба, според въззивния съд, е следвало да бъдат съобразени стойностите на разликата между продажната цена, посочена в издадените от ответника фактури и евентуалния приход на ищеца на база отчетната стойност на наличното количество от конкретната стока. Според данните в заключението на съдебно-счетоводната експертиза общата стойност на пропуснатата печалба е била 395 241.26 лева, но в тази стойност не трябва да бъдат включени сумите: 8 968.24 лева - отнасяща се за сделка по фактура № 4/ 13.09.2021 г. за 4 кг розово масло, доставено на „Freeworld Trading“ и 18 267.74 лева - отнасяща се за сделка по фактура № 13/ 7.02.2021 г. за 360 кг лавандулово масло, доставено на „Rawjii Fine Fragrances“, тъй като тези дружества не са посочени измежду постоянните клиенти на ищеца в справка № 1 от заключението на експертизата. Или действителният размер на претърпяната вреда възлиза на сумата 345 674.56 лева. За тази сума искът с правно основание чл. 105, ал. 1, вр. с чл. 36, ал.1 пр. 2 от Закона за защита на конкуренцията е бил приет от въззивния съд за основателен и доказан.

За неоснователно е било прието възражението на ответника „Адмес“ ЕООД, че в изпълнение на задълженията си като експерт по външна търговия М. не е имал пълна самостоятелност при вземането на решения за осъществяване на контакт с потенциални клиенти, воденето на преговори и сключването на договори, тъй като е трябвало да съгласува тези действия с управителя на дружеството. Това действително е било така

за времето до смъртта на съдружника Г., но не и за периода от неговата смърт до средата на 2022 г. (процесния по делото).

Според въззивния съд несъстоятелно е било и възражението, че не било доказано сигурното сключване от ищеца на сделките, поради липсата на данни за запитвания от което и да било от чуждестранните лица. При положение, че в исковия период цялата комуникация с клиенти на ищеца, е била осъществявана единствено и само от А. Д. М. „обикновено по телефона“ (според свидетелката Т. К.) и с електронни писма, е било несериозно да се иска от ищеца да представи доказателства за това, че от името на „Вигалекс“ ЕООД са водени преговори за сключване на която и да е от сделките. Нелогично е да се мисли, че договаряйки в свой интерес с клиентите на ищеца, М. би оставил в документацията на дружеството информация, която да насочва и го изобличава в сключването на сделки в полза на собственото му дружество.

Казаното, според въззивния съд, е било в сила и относно недоказването с какви точно действия или бездействия А. Д. М. е отклонил сключването на цитираните сделки от „Вигалекс“ ЕООД.

Без значение, според въззивния съд, е било дали е доказано наличието на дългосрочни договори, рамкови договори за доставка или трайни търговски отношения между ищеца и чуждестранни търговски дружества. Ищецът не е твърдял такива обстоятелства. Твърдението му е било, че противоправното поведение на ответника е осуетило сключването на сделки с постоянните дългогодишни клиенти на дружеството. Употребеният словесен израз е ясен и недвусмислен и няма друго значение, освен това да бъде означено с него съществуването в един немалък период от време на търговско партньорство между ищеца и въпросните компании, което по никакъв начин не е поставено в зависимост от обвързването с дългосрочни или рамкови договори, нито изпълва съдържанието на термина трайни търговски отношения, по смисъла на чл. 292 от ТЗ, а още по - малко да изисква съществуването на „системност, предвидимост, последователност, устойчивост в количествата и цените или другите елементи, при които се сключват договорите за продажба“, както изтъква ответникът. От извлечението от счетоводните книги за продажби към клиенти на ищеца се е установявало, че през периода 2017г. - 2020г. той е търгувал активно с чуждестранните дружества. Този факт е бил потвърден и от заключението на експертизата, според което от извършената проверка на място в офиса на ищеца се е установило отразяването на счетоводни записвания, регистриращи всеки един приход от всеки един клиент, като общите суми приход за всеки клиент са съвпадали с извлечението за приходите от продажби към клиенти на ищеца. Регулярното сключване на търговски сделки за значителни суми с едни и същи контрахенти за период от четири години несъмнено трябва да бъде схващано като изградено на взаимно доверие търговско партньорство, което дава основание чуждестранните търговски дружества да бъдат възприети за постоянни дългогодишни клиенти на ищеца. Спецификата на преддоговорните отношения, начина на договаряне и формата на сключването на договори за продажба на продукти от етеричномаслени култури, е било подробно изяснено в показанията на свидетеля В. К.. Според тези показания конкуренцията между местните търговци и производители за участие на международния пазар на стоки, произведени от преработката на етеричномаслени култури, била голяма, нямало картел на цените и „всички участваме наравно в тази надпревара за сделка“. Почти всички чуждестранни клиенти на български масла имали „списък набор от т. нар. доверени доставчици, към които при нужда или потребност отправят запитвания“. В много редки случаи, в които вече са били приети като доставчици в групата, някой клиент, който изключително много бързал, можело да се довери на достатъчно добрата практика, но това били единични случаи. Нямало практика, когато работиш с един клиент да разчиташ, че той ти е клиент постоянно - „Въпросът е някой да ти се довери и да поръча“.

За основателна е била приета и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Присъдена е била сумата 15 000 лева, общ размер на законната лихва за забавата, изчислен върху всяка една от сумите, представляващи пропусната полза от несключените сделки, считано от първото число на месеца, следващ месеца на сключването на сделката, до деня на подаването на исковата молба - 5.10.2022г., както и след това до окончателното плащане.

При тези установени обстоятелства липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нередовност на исковата молба на „Вигалекс“ ЕООД.

В исковата молба по делото ясно е било посочено, че се претендира заплащане на сумата 385 000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) от осъществена от ответника нелоялна конкуренция - привличане на клиенти, дългогодишни търговски партньори на ищеца, в резултат на което се е осуетило сключването на договори с тях, заедно със законната лихва. Уточнени са били търговските дружества, чуждестранни клиенти на ищеца (9 юридически лица), както и периода на осъществяваната от ответника нелоялна конкуренция – след смъртта на съдружника в ищцовото дружество Ю. Л. Г. (19.01.2021г.) до 15.08.2022г., когато е било прекратено трудовото правоотношение на А. Д. М., едноличен собственик на капитала и управител на ответника.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните от касатора въпроси.

Вторият въпрос на касатора не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно възприетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Това е, тъй като той не съответства на изводите на въззивния съд в решението му. Въззивният съд не е приемал, че нарушението на задължението за лоялност на работника или служителя по чл. 126, т. 9 от КТ е идентично с нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК относно нелоялната конкуренция. Разглеждан е бил особеният състав на нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК (нелоялно привличане на клиенти от търговец) и е било възприето, че при стопанска дейност в условия на конкуренция на страните (търговия с етерични масла), „Адмес“ ЕООД си е послужило със средства, нарушаващи добросъвестната търговска практика. Конкретно приетите обстоятелства, обосноваващи недобросъвестност, са били, че управителят и едноличен собственик на капитала на „Адмес“ ЕООД А. Д. М., който е бил и служител на „Вигалекс“ ЕООД по трудов договор, не е изпълнявал трудовите си задължения (да съдейства за продажбите на етерични масла на клиентите на ищеца в чужбина), а възползвайки се от изградените във връзка с работата си контакти и след смъртта на съдружника Ю. Л. Г., е започнал да сключва сделки от името и за сметка на собственото си дружество.

Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, въззивното решение не е постановено в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС (посоченото от касатора решение по гр. д. № 3829/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о. ). Според това решение създаването на условия за нелоялна конкуренция е нарушение на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ на работника или служителя.

Същото е по отношение на дванадесетия въпрос относно забраната за извършване на конкурентна дейност в трудов договор на работник или служител. Въззивният съд е обсъждал пряко забранена от закона проява на нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, а не липса или не на изрична забрана за А. Д. М. като служител да извършва конкурента дейност. Във връзка с въпроса не е обоснована и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която се позовава касаторът.

Не отговорят на общата предпоставка на чл. 290, ал. 1 от ГПК девети, десети и единадесети въпрос, нито е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросите отново не кореспондират с изводите на въззивния съд. Съдът не е приемал, че единствено действието по привличане на клиенти е достатъчно за квалифициране на поведение като нарушаващо на забраната за нелоялна конкуренция (девети въпрос), нито е приемал, че качествените характеристики на етеричните масла не са от съществено значение при продажбата им (десети въпрос) или че служител по трудов договор разполага с оперативна самостоятелност да сключва договори от името на работодателя (единадесети въпрос). Въззивният съд е приел, че по време на извършваните от „Адмес“ ЕООД продажби на етерични масла, същите по вид, качество и в достатъчно количество са били налични и в складовете на „Вигалекс“ ЕООД, но като служител А. Д. М. не е съдействал за продажбата им (каквото е било трудовото му задължение), а е сключвал сделки от името на собственото си дружество. Съгласно възприетото А. Д. М. е имал задължение да съдейства за дейността на ищцовото дружество - търговия с етерични масла. Той е осъществявал кореспонденция с чуждестранните контрахенти на „Вигалекс“ ЕООД във връзка със сключването и изпълнението на договори за продажба на стоки, произведени от преработката на различни видове етеричномаслени култури.

Седмият въпрос също не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е фактологичен и изисква преценка на правилността (обосноваността) на въззивното решение. Видно от съдържанието му, въпросът е основан на довод на касатора за отсъствие на писмени или гласни доказателства по делото относно отклоняването на оферти и запитвания, насочени към ищеца, както и имплицитно съдържа оплакване, че изводът на въззивния съд за осуетяване сключването на договори в случая е основан на предположения. Това е по отношение и на петия въпрос, основан на довод на касатора, че по делото не се установява косвените доказателства да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт реализиране на ползата във връзка с претенцията за обезщетение за пропуснати ползи. Материалноправният или процесуалноправния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл е възприетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Не удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК осмият въпрос, който е хипотетичен – „Кога е налице привличане на клиенти и осуетяване сключването на договори с конкуренти по смисъла на чл. 36, ал. 1 от КЗ?“. Същевременно въззивният съд не е отрекъл, че трябва да бъде доказано намерение за сключване на сделките от потенциални клиенти, което да е било променено, в какъвто смисъл също е поставеният въпрос. Хипотетичен е и четвъртият въпрос в частта му, съдържащо питане какви обективни факти от действителността следва да бъдат установени, за да се приеме за доказано твърдението за наличие на пропуснати ползи.

Първият процесуалноправен въпрос на касатора дали подлежат на доказване във всеки отделен случай конкретните действия или бездействия, чрез които ответникът е привлякъл клиенти, съответно се е осуетило сключването на договор по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е въпрос от значение за изхода на делото и отговоря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В хода на делото касаторът - ответник е оспорвал, че А. Д. М. е осуетил сключването на договори с клиенти на ищеца, както и че е представял ответника като свързано с ищеца лице или като продължител на неговата дейност, а въззивният съд е приел за осъществени предпоставките на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК.

Не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решението по гр. д. № 718/1995г., с която на въпроса от състава на ВКС е отговорено положително. Съдът не е отрекъл, че в доказателствена тежест на ищеца е установяването на обстоятелството, че при осъществяване на стопанската си дейност ответникът си е послужил със средства, нарушаващи добросъвестната търговска практика. Съгласно общата клауза на нелоялната конкуренция (чл. 29 от ЗЗК) и особените състави (включително чл. 36, ал. 1 от ЗЗК) средствата са тези, които се преценяват за добросъвестност (етичност). Според въззивния съд в случая привличането на клиенти от „Адмес“ ЕООД, съответно осуетяването на сключването на договори за продажба на етерични масла от „Вигалекс“ ЕООД е било установено на база събраните преки и косвени доказателства – липсата на търговска дейност на „Адмес“ ЕООД преди 2021г.; записванията в търговските книги на „Адмес“ ЕООД относно сключените сделки с чуждестранните търговски дружества, които са били дългогодишни клиенти на „Вигалекс“ ЕООД; липсата на доставки от „Вигалекс“ ЕООД на тези дружества в същия период въпреки складовите наличности на етерични масла, без да са събрани обстоятелства и доказателства за други причини, поради което доставки от името на това дружество не са били осъществени.

Третият въпрос и четвъртият въпрос в първата си част, съдържащи питане дали вредата под формата на пропусната полза в хипотезата на чл. 105 от ЗЗК може да бъде презумирана или следва да бъде установено сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, е процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. В хода на делото ответникът е оспорвал настъпили такива вреди за ищеца. Оспорването е била прието за неоснователно с присъждането от страна на въззивния съд на обезщетение в размер на 345 674.56 лева, действителен размер на претърпяна от ищеца вреда.

Не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не е процедирал в нарушение на възприетото в тълкувателната практика на ВКС, съгласно която при предявен иск по чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага (Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС). Съобразени са били стойностите на разликата между продажната цена, посочена в издадените от ответника фактури, и евентуалния приход на ищеца на база отчетната стойност на наличното количество от конкретната стока в складовете на дружеството. Сигурната възможност за реализиране на ползата е била възприета въз основа на две обстоятелства - изградено трайно търговско партньорство между ищеца и чуждестранните фирми, на които ответникът е извършил доставки на етерично масло, и наличието на достатъчни количества от търгуваните стоки в складовете на ищеца. Въззивният съд е приел, че стоките са били в добро качество, че на запитванията от клиенти е следвало да отговоря А. Д. М., както и че наличието или липсата на активно поведение от страна на В. С. К., управител и едноличен собственик на ищцовото дружество след 19.01.2021г., не е било решаващо.

Шестият от поставените от касатора въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си, в контекста на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отново е въпрос от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съдът е изготвил свои собствени мотиви, като е направена преценка на доказателствата, изложени са фактическите обстоятелства по спора и въз основа на тях са изградени правни изводи, отговорено е на доводите и възраженията на страните. Противно на оплакването на касатора от въззивния съд, е съобразено, че не се е касаело за драстично намаляване на продажбите при ищеца, както и че е имало паралелни продажби от страните на едни и същи чуждестранни търговски дружество, които не са закупували етерични масла от ищеца ежегодно. Но решаващо за въззивния съд е било, че ищецът е можел да сключи и допълнителни сделки и да получи от това сигурна печалба, ако не е било нелоялното привличане на клиенти от ответника.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната част.

От името на „Вигалекс“ ЕООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено на 16.07.2024г. адвокатско възнаграждение от 19 200 лева с ДДС в полза на Адвокатско дружество „Й., В., Н.“, за което е издадена данъчна фактура от 10.07.2024г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 01.04.2024г. по в. т.д. № 709/2023г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Адмес“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Вигалекс“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], ет. 4, ат. 1, сумата от 19 200 лева (деветнадесет хиляди и двеста лева), разноски за адвокат с ДДС в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.