Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община К. срещу решение № 22 от 23.12.2009г. по адм. дело № 512/2009г. на Административен съд Враца, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Ответниците по касационната жалба Ц. Л. и К. Л. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по сащество е основателна.

Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка са доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отменена заповед № 359 от 11.09.2009г. на Кмета на община К., с която е отказано обезщетението на наследниците на Б. Л. на недвижим имот, находящ се в гр. К., съставляващ дворно място с кадастрален № 983 в кв. 100 по плана на гр. К., от 561 кв. м. и жилищна сграда 399 кв. в. по акт за държавна собственост № 194 от 03.05.1974г. при условията и по реда на § 9 от ПР на ЗУТ, като преписката е изпратена на кмета на община К. за повторно провеждане на административната процедура, при спазавне указанията на съда.

За да стигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е немотивирана, тъй като кмета на общината, издал акта не е конкретизирал приложимостта на коя от алинеите на §9 от ПР на ЗУТ в случая е обсъждал за да постанови отказа с оспорената заповед и според съда са изложените мотиви само досежно липсата на отчуждителна заповед, което прави акта немотивиран. Съдът неправилно е приложил материалния закон.

Административното производство е образувано по искане вх. № РД-94-491/4/18.08.2009г. по...