Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т., Й. Г. М., А. Г. З., Г. К. Г., Ж. Д. М., М. Д. К., П. И. Д., В. И. А. и Н. З. М. против решение № 176 от 03.02.2015 г. по адм. дело № 877/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против бездействие на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - П. да осъществи предварителен, текущ и последващ контрол на шума в урбанизирана територия - района на църквата „С. Г.“ [населено място], като осигури нива в шум в съответствие с допустимите такива. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като директорът на РЗИ - П. е компетентен да предприеме необходимите действия по осъществяване на контрол върху шума, излъчван от камбаната на църковния храм. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който директорът на РЗИ - П. да бъде осъден да предприеме необходимите действия. Претендират и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на РЗИ – П. оспорва жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в противоречие с...