Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” - [населено място], срещу решение № 7715 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 8796/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, VІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора.

Ответницата – Й. Д. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат И., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 7715 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 8796/2015 г., Административен съд – София-град, първо отделение, VІІІ състав, е отменил заповед № 91-ЗСПД-2373 от 17.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” - [населено място] и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

От административната преписка по първоначалното дело се установява, че на 03.08.2015 г. Й. Д. Ц. е подала молба-декларация вх. № 91 – ЗСПД-2373 до директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” - [населено място], за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД, в която е посочила, че е осигурено лице. Към датата на подаване на молбата-декларация чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, в ред. изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., поставя като условие за отпускане на еднократната помощ за отглеждане на дете независимо...