Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на Динче Г. Б., М. Б. А. и В. Б. П., всички като наследници на Г. Т. Ш., срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на С. община, област С., в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 49206.2675.6, пореден № 49, находящ се в землището на [населено място], район "В.", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия – селско стопанство, начин на трайно ползване нива (орна земя).
В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. А., който моли обжалваното решение да бъде изменено в частта, относно определеното обезщетение, като същото бъде увеличено. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - Министерски съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път ІІ-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на С. община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; заповед № РД-02-15-3 от 09.01.2015 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП), засягащ землищата на [населено място] и [населено място] – парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34-ПР/2010 на МОСВ; финансова обосновка; доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване.
Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти – частна собственост, за реализиране на държавна нужда – изграждане на посочения обект. С Решение № 250 на МС от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение.
На свое заседание МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II–18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път ІІ-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на С. община, област С..
В приложение към т. 1 и 2 от решението са описани имотите, които се отчуждават в [населено място], район "В.", С. община, като под номер по ред 49 е посочен и имотът – предмет на оспорването, както и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота е посочена Г. Т. Ш., на която жалбоподателите Динче Г. Б., М. Б. А. и В. Б. П. са наследници съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници. Като доказателство за собственост на процесния имот към делото е приложено и Решение № 1010 от 15.10.1998г. на Поземлена комисия [община], за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място].
С договор № Д-44 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози съгласно чл. 32 от ЗДС от службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагането на оценката, а именно от 02.04.2014 до 02.04.2015 година.
Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемателно-предавателен протокол от 02.06.2015 година. Посочената цена за имота – предмет на оспорването в настоящото производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот.
По искане на жалбоподателите и за изясняване на обстоятелствата по делото с определение от 23.09.2015 г., съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата, която е в четири варианта, е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде "оценител на имоти". Вещото лице е представило оценителна експертиза на 22.02.2016 г.
При изготвянето на вариант едно от експертизата вещото лице е използвало 8 сделки, които са използвани и от административния орган. Посочен е размер на обезщетение за отчуждената част от 4, 363 дка от цялата обща площ 11, 769 дка на имот 49206.2675.6 в размер на 62 723 лв. при определена от административния орган оценка в размер на 57 099 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че разликата в размера на обезщетението се дължи на това, че в оценката на административния орган са използвани: една сделка, в която предмет на сделката е земеделска земя, но с начин на трайно ползване ниско застрояване, и друга сделка (НА № 7), обект на която са два имота, които са посочени с отделни цени – т. е. възприети са като две отделни сделки. Във втори вариант на експертизата при изчисляването е изключен НА № 100 – сделка за имот, спрямо който съществуват сервитути и строителни ограничения. Така обезщетението за отчуждената част от процесния имот е посочено в размер на 40 665 лева. При изготвянето на трети вариант вещото лице е разгледало НА № 7 като две отделни сделки, тъй като тези два имота са посочени както с обща, така и с отделна цена, като посоченият размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 60 702 лв. При изчисляването на четвърти вариант са изключени НА № 100 и НА № 7 и така посоченият от вещото лице размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 41 148 лева
При така установените обстоятелства от правна страна съдът установи:
Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Жалбоподателката е поискала изменение на оспорения акт в частта относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен имот.
Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 ЗДС.
Пазарни цени съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Няма спор по делото, че според предназначението си имотът – предмет на отчуждаване, представлява земеделска територия – нива и е разположен в землището на [населено място], район "В.".
Върховният административен съд, след преценка на заключението на вещото лице, намира, че и четирите варианта на експертизата не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. В първия вариант вещото лице е преценило НА №7/ 03.06.2014г като една сделка с обща цена, вместо като две отделни сделки с посочена за всяка от тях отделна цена, както е преценил административният орган. Във втория и четвъртия вариант не е взет предвид НА №100/11.12.2014г, по който предмет на сделката е нива, върху която има сервитут, ограничаващ вида на растителните видове, които могат да се засаждат върху част от него. Наложеното със сервитута ограничение не променя характера на имота - земеделска земя и не следва да води до изключване на сделката от относимите аналози. В третия вариант на експертизата вещото лице е взело предвид всички сделки, използвани от административния орган при определяне на обезщетението, като е изключило сделката по нотариален акт №98/04.11.2014г, по която предмет е поземлен имот - земеделска земя, с начин на трайно ползване-ниско застрояване, находящ се в [населено място], район В..
Понятието „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” е дефинирано в § 1а, т. 4 ДР на ЗДС. То обхваща имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.
С.Мрамор, район В. е самостоятелно населено място по смисъла на чл. 3 от Закон за административно-териториалното устройство на Р.Б.П чл. 18 от същия закон, то обхваща селищната територия, определена от строителните граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Разпоредбата на §1, т. 8 ДР на ЗАТУРБ дава легално определение на понятието "землище" - съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон. Следователно, [населено място] има собствени граници като населено място и собствено землище.Ето защо за земеделските територии в землището на селото е приложим §1а, т. 4, б."в" ДР ЗДС.
С оглед на това съдът приема, че административният орган е преценил като относими две сделки с имоти, находящи се извън землището на [населено място]- по НА №15/19.11.2011г и по НА №98/04.11.2014г, като последната е неотносима и поради това че има за предмет имот с друго предназначение-ниско застрояване. Административният орган незаконосъобразно е преценил сделките като пазарен аналог. При изключването на тези две сделки, дължимото обезщетение на жалбоподателите ще е в размер, по-нисък от определения от административния орган. Поради това жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски по настоящото дело следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Динче Г. Б., М. Б. А. и В. Б. П., всички като наследници на Г. Т. Ш., срещу Решение № 438 от на Министерския съвет на Р. Б 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на С. община, област С., в ЧАСТТА МУ, относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 49206.2675.6, пореден № 49, находящ се в землището на [населено място], район "В.", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия – селско стопанство, начин на трайно ползване нива (орна земя). Решението не подлежи на обжалване.