Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от В. Ж. Г. срещу съдебно решение № 194 от 11.05.2015 г. постановено по адм. дело № 211 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – В. Т..

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд е възприел изцяло шаблонните аргументи в обжалваната заповед, които се повтарят във всички откази на негови бивши колеги, служители на полицията и армията. Съдът е коментирал факти, които не са залегнали в жалбата му, както и заповед, която не е в кориците на делото, което съставлява процесуално нарушение. Потвърждаването на заповедта на началника на Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Г. О. води до задължението да продаде пистолета си. Дълги години е служил на държавата, а в момента е третиран като престъпник. Работи като охранител и след приключване на работния ден оставя служебното си оръжие във фирмата. Прибирайки се вечер е изложен на нападение. Прави е искане към съда решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният отказ, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – В. Т.

Ответникът - Началникът на Районно управление на Министерство на вътрешните работи – Г. О., не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на В. Ж. Г. срещу отказ рег. № 268р-3435 от 17.02.2015 г. на началника на РУ на МВР - Г. О. за подновяване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № Я-268000-163 от 09.01.2015 г. по описа на МВР – Г. О., придружено с изискуемите документи, В. Ж. Г. е поискал подновяване на разрешението за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „CZ-83-М.” к. 9х18, №204956, валидно до 13.01.2015 г., на основание чл. 87 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ). В заявлението е посочено, че притежаваното от жалбоподателя оръжие ще ползва за самоохрана, включително лична отбрана и защита на семейството и притежаваното от тях имущество. Във връзка с извършена проверка по подаденото заявление е изготвена докладна записка, по която е установено, че за лицето няма данни за регистрирани противообществени прояви. Изготвено е и становище, относно основателността на направеното искане за подновяване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице, в което е прието, че В. Ж. Г. не е доказал по несъмнен начин и не е обосновал необходимостта от неговото подновяване. С писмо рег. № 268000-406 от 16.01.2015 г., административният орган е поканил жалбоподателя да посочи допълнителни мотиви за относно отправеното искане, като на основание чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОВВПИ е определил 30-дневен срок за това. В отговор на писмото, на 04.02.2015 г. от Г. са депозирани писмени обяснения, в които е посочено, че огнестрелно оръжие му е необходимо за самоотбрана поради увеличаващата се битова престъпност - за защита на дома и семейството му, охрана на имуществото му от кражби, както и превенция в тази насока. З. се е обосновал с извършени посегателства срещу собствеността му, с невъзможността да защити себе си и близките си в случай на неправомерно нападение. Изтъкнал е и качеството си на бивш служител на МВР и наличието на потенциалната заплаха спрямо него и неговите близки, предвид редицата нарушители, на които е противодействал. Като е обсъдил заявлението и приложените към него документи, началникът на РУ на МВР – Г. О. е постановил обжалвания отказ № 268р-3435 от 17.02.2015 г. за подновяване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на лицето, поради липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - недоказана необходимост от страна на заявителя. Органът е приел, че не са представени и събрани никакви доказателства за извършени посегателства против личността или имуществото на лицето и неговото семейство, както и данни за съществуваща реална опасност за него и неговите близки. Посочил е, че заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин, поради което предотвратяването на потенциални посегателства не може да мотивира издаване на разрешение. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила и съдържа подробни фактически и правни основания. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е приел, че отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му, независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. Посочил е, че правнозначимият факт - нуждата от самоохрана, в случая не е установен от заявителя, с оглед на което обосновано е прието, че не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ административен акт по подаденото заявление. Приел е, че обстоятелството, че жалбоподателят е бил граничен полицай само по себе си не обосновава наличие на предпоставките за удовлетворяване на искането му за подновяване на разрешението за употреба на оръжие, тъй като ЗОБВВПИ не създава привилегирован режим за посочената категория лица. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не следва да е скрепено със срок. Решението е правилно.

Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от пърноинстанционния съд, че посочените от Г. обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Изложените от Г. съображения, не представляват основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съображенията свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето и семейството му не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Потенциална заплаха спрямо него и неговите близки, предвид предходната му работа като граничен полицай от нарушители, на които е противодействал, също не е установена.

Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Г. е законосъобразен. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 194 от 11.05.2015 г. постановено по адм. дело № 211 по описа за 2015 г. на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.