Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – юрк. Вл. М., против решение № 112 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 185/2014 г. по описа на Административен съд Видин с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Л. П. Н., чрез пълномощника си адв. Е. С., прави възражение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в писмения отговор съображения.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-050-6500/2511 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) по подадено от Л. П.Н.О заявление за единно плащане на площ с [УИН] за кампания 2013 г.

Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма дава яснота в тази насока. Съдът обаче установил нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон, след което е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по приложението на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Възраженията на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост е неоснователно. Касаторът сочи, че при извършените административни проверки на заявените от оспорващия, по СЕПП и СНДП, БЗС-та, които не включват проверки на място, е установена недопустима площ в размер на 0.5 ха или 22.94 %, при което, прилагайки т. 4 и т. 5 от чл. 43, ал. 3 ЗПЗП и чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., цялата декларирана площ от кандидата се приравнява на недопустима и финансиране е отказано.

Твърденията на касатора не намират опора в доказателствата по делото. От заключението на назначената по делото техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, както и от приложеното по делото писмо на зам. министъра на земеделието и храните от 23.10.2014 г. е установено безспорно, че поради явна техническа грешка на операторите при дешифрирането на ЦОФК за конкретния район, посоченият в уведомителното писмо БЗС е бил неправилно изключен от обхвата на „допустим слой“, Установено е също, че през 2013 г. е променен преобладаващия начин на трайно ползване на конкретния БЗС, който не е „обработваеми земи, засети със слънчоглед, пшеница, тикви и картофи“, както е отбелязал административния орган, а е засят с орехови насаждения. При това положение съображенията на съда, изложени мотивите му, съответстват на чл. 43 ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 58, § 1 от Регламент(ЕО) № 1122/ 2009 г. на Комисията. Изводът на съда, че парцелът отговаря на изискванията за допустимост за подпомагане е правилен и обоснован и се споделя от настоящия състав.

Възражението на касационния жалбоподател, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой е неоснователно. ВАС вече е имал повод да посочи, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност и е обвързан от определените за допустими за подпомагане площи в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година. Но това не лишава земеделския производител, в едно спорно по характера си производство пред съда да докаже, с всички допустими по ГПК средства, че неговите парцели отговарят на условията за допустимост за подпомагане ( вж. решение № 7593 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 4928/2015 г., ІV отд.). В случая е безспорно доказано, че конкретния БЗС е в допустимия слой. Експертизата по делото не е оспорена от страните и е приета от съда като годно доказателствено средство.

Неоснователно е също така и възражението, че в уведомителното писмо няма основание за отказ „двойно заявени площи“ и „неотстранени застъпвания“. Това изявление на касатора не кореспондира с отразеното записване в Таблицата на стр. 1 и на стр. 3 от писмото, където в колона № 3 – „Площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи“ е отразено 0.5 ха. В поясненията на стр. 2 и стр. 3 от писмото за колона 3 е изписано, че там е посочена площта на БЗС при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г., за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й въз основа на предоставените документи по чл. 2а, ал. 2 от същата Наредба, както и на осн. чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, ДФЗ – РА отказва подпомагане на площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени от друг кандидат, участващ в застъпването. В заключението си вещото лице, назначено от съда сочи, че няма заявяване на същото площ и от друг кандидат, нито е нализце разлика между декларирана и установена площ (т. е. няма наддеклариране на 0.5 ха)

Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснато съществено нарушение на процесуалния закон е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 112 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 185/2014 г. по описа на Административен съд Видин. РЕШЕНИЕТО е окончателно.