Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б. Н. против решение № 753 от 12.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3715/2014 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-171/24.03.2014 г. на кмета на Район „О.“, Столична община, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на Район „О.“, Столична община оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като се присъдят и направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № РД-15-171/ 24.03.2014 г. на кмета на Район „О.“, Столична община. Административният акт е издаден от компетентния орган (съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) кметът на назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила.

Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката са осъществени. С решение № 116/11.09.2012 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) установява наличие на конфликт на интереси за периода 01.01.2009 г. – 27.06.2012 г. по отношение на жалбоподателката, която тогава заема длъжността „финансов контрольор“ в район „О.“, Столична община. Актът на комисията влиза в сила с постановяване на решение № 2577/24.02.2014 г. по адм. дело № 11179/ 2013 г. на Върховния административен съд, с което жалбата на Н. против акта на КПУКИ е отхвърлена. В хода на административното производство трудовото правоотношение на Н. за длъжността „финансов кнтрольор“ е прекратено (заповед от 25.06.2012 г.) и със заповед № РД-450/ 25.06.2012 г. на кмета на район „О.“ същата е назначена на длъжност „началник отдел“ на отдел „Финансово – счетоводни дейности и човешки ресурси“ в район „О.“, Столична община по служебно правоотношение, считано от 27.06.2012 г.

При тези данни законосъобразно първоинстанционния съд приема, че правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В случая това е направено с цитираното по – горе решение на КПУКИ. Освобождаването от длъжност е последица от установения конфликт на интереси съгласно чл. 33, ал. 1 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) и се реализирана по реда, предвиден в специалните закони. В случая с оглед заеманата от жалбоподателката длъжност специалният ред е предвиден в разпоредбите на ЗДСл или служебното правоотношение следва да бъде прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл в какъвто смисъл е и оспорената заповед. Нормата задължава органа по назначаването да издаде заповед, с която да прекрати служебното правоотношение при установен по съответния ред конфликт на интереси. Ето защо изводът на административния съд, че в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл административният орган действа в условията на обвързана компетентност е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона, а възражението на жалбоподателката в обратния смисъл е неоснователно.

Съображенията в касационната жалба, че след като служителката е назначена на друга длъжност след конкурс и по отношение на тази длъжност конфликт на интереси не е установен, разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл е неприложима, не се споделят от настоящата инстанция. Редакцията на текста налага заключението, че приложението на нормата не е обвързано с длъжността, за която е установен конфликт на интереси, още повече, че в случая жалбоподателката е назначена на друга публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ. Аргумент в подкрепа на направения извод е и нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПУКИ, която ограничава заемането на друга публична длъжност от лице, за което е установен конфликт на интереси. Ето защо обстоятелството, че Н. вече не заема длъжността, за която е установен конфликт на интереси, не води до отпадане на отговорността и последиците за констатираното изпълнение на служебните задължения в частен интерес. О. би означавало да се създадат предпоставки за съзнателно заобикаляне на разпоредбите на ЗПУКИ, свързани с последиците от установен конфликт на интереси и да се позволи лица, които вече са нарушили служебните си задължения в частен интерес да продължат да заемат публична държавна служба. Подобно разбиране е в противоречие с целта на закона да предотврати възможността за незаконно обогатяване и/ или получаване на нематериална облага чрез използване на служебното положение от лице, заемащо публична длъжност, а също и да изключи всякакво съмнение, че при осъществяване на служебната дейност това лице се ръководи от частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му функции.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед са направени при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, поради което не са налице основания за отмяна на оспореното решение.

Възражението на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователно.

Изводите на първоинстанционния съдебен състав са в съответствие със събраните по делото доказателства. При установяван с влязъл в сила акт конфликт на интереси, съдът стига до правилното заключение, че са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение на Н., независимо, че същата вече е назначена на друга длъжност в същата администрация. Съображенията на съда в тази насока са изградени върху верен и точен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Събраните доказателства налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл, което обосновава заключението за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство жалбоподателката следва да заплати на Столична община сумата 600.00 лв. разноски по делото в касационното производство.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 753 от 12.02.2015 г. по адм. дело № 3715/2014 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА К. Б. Н. от [населено място] да заплати на Столична община, [населено място], [улица] сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението е окончателно.