Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно на Комисия за защита на конкуренцията/КЗК/, подадена чрез процесуалния представител юрк.Ал.К.,и на [фирма] със седалище [населено място] / с предишно наименование [фирма] /, представлявано от изпълнителния директор Цв.Ц., подадена чрез процесуалния представител адв. Ем. Д., срещу решение № 12531/24.11.2015г., постановено по адм. д. № 14816/2014г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1398 от 29.10.2014г. по преписка № КЗК-786/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, установило нарушение по чл. 21 т. 1 от ЗЗК, извършено от страна на [фирма], [населено място] и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 268 000 лева.

В двете касационни жалби са развити съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 21 от ЗЗК и чл. 14, ал. 4 от на ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ) /ЗРВКУ/ и за необоснованост, а в първата и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че в нарушение на задължението си, решаващият състав не е обсъдил задълбочено всички доказателства, относими към спора, а само тези, представени от [фирма], [населено място], и не е изложил обосновани съображения за относимостта на клаузите на чл. 24 от договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, сключен на 01.08.2005 г между [фирма] [населено място] като изпълнител и [фирма] [населено място], като възложител .На второ място твърдят, че ако това не бе сторено, първоинстанционният съд би достигнал до противоположни на направените от него изводи относно задължителния характер на този договор и приложимостта на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, освен че...