Чл. 13. (1) При изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на В и К услугите комисията се ръководи от принципите по чл. 7 и от:

1. съответствието между икономическата част на бизнес плана и предлаганите цени;

2. възстановяемостта на икономически обоснованите разходи, като разходи за:

а) експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на В и К системи;

б) амортизация на дълготрайните активи;

в) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) дължимите такси за водовземане и замърсяване при спазване разпоредбата на чл. 192, ал. 2, т. 2, чл. 192б, чл. 192в и § 139 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите.

г) дължимите такси за регулиране по смисъла на този закон;

д) опазване на околната среда;

е) допълнителни задължения, възложени от компетентните държавни органи;

3. прилагането на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал;

4. съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на В и К услугите;

5. социалната поносимост на цената на В и К услугите;

6. избягването на кръстосано субсидиране между потребителите.

(2) Комисията регулира цените чрез:

1. определяне на горна граница на цени или на приходи;

2. норма на възвръщаемост.

(3) Комисията определя единни показатели за ефективност, които се прилагат при ценообразуването от В и К операторите.

(4) Комисията определя целева норма на възвръщаемост при отчитане на специфичните условия във всеки В и К оператор, като взема предвид социалната поносимост на цената на В и К услугите, изискванията за бъдещи капиталови разходи и показателите за финансова стабилност.

(5) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.