Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 12093 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, чрез пълномощника си адв. Х. К., срещу Решение № 5327 от 07.09.2021 г., постановено по адм. дело № 863/2021 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Моли още, по отношение на услугата „пречистване на отпадъчни води“, да даде задължителни указания за съобразяване с Решение № Ц-39 от 26.11.2020 г. на КЕВР. Претендира разноски.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Й. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Видин срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, в частта му по т. 21, с което са утвърдени, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от дружеството.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 21, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е било образувано в КЕВР във връзка с годишните изменения на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране „горна граница на цени" за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени цени за 2020 г. и одобрени цени за 2021 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 29 от НРЦВКУ, със Заповед № З-В-22 от 20.11.2020 г. на председателя на КЕВР е била сформирана работна група, която да извърши анализи, въз основа на които да бъдат изготвени доклад и проект на решение във връзка с годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 г. Направен е анализ относно годишните изменения на цените по метода на ценово регулиране „горна граница на цени" за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени и одобрени цени за регулаторен период 2017-2021 г. Резултатите от извършения анализ са отразени в доклад с вх. № В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е приет от КЕВР с решение по Протокол № 254 от 27.11.2020 г., т. 1 и е бил публикуван на интернет страницата на КЕВР.

В изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 от ЗЕ са проведени открито заседание и обществено обсъждане на 03.12.2020 г. На основание чл. 6а, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съгласно решение на КЕВР по Протокол № 175 от 05.08.2020 г., т. 8, за срока на обявената извънредна епидемична обстановка обществените обсъждания и откритите заседания са се провеждали от разстояние, като се осигурявало пряко и виртуално участие на заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ, с изключение на страните в административните производства, които са могли да участват в откритите заседания присъствено. За участие в откритото заседание с писмо с изх. № В-17-00-8 от 27.11.2020 г. са поканени заинтересованите дружества, в това число и касатора, за пряко и виртуално участие в него чрез програмата за съобщения. Дружеството е участвало в заседанието чрез свой представител и е изразило несъгласие срещу доклада в представено възражение. При постановяване на решението КЕВР е изложила мотиви по направените от всички участници становища. С Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в оспорената му част по т. 21, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), чл. 6, т. 2 и чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (НРЦВКУ) и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол № 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол № 118 от 07.06.2016 г., т. 8 (Указания НРЦВКУ), КЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Видин, при прилагане на метода на ценово регулиране „горна граница на цени".

Във връзка с така установените факти и доказателства по делото, първостепенният съд е приел, че Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. в оспорената му част по т. 21 е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР да осъществява регулиране на ВиК услугите, възложени с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗРВКУ и на чл. 10, ал. 1 от Закона за енергетиката, както и да осъществява регулиране на цените на ВиК услугите, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ. Приел е, че решението е издадено при спазване на изискването за форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като в оспорената му част е постановено в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното, съдът е заключил, че в случая оспореното решение на КЕВР е издадено и в съответствие с целта на закона – ЗРЦВКУ и НРЦВКУ, ЗЕ, като Комисията е изпълнила задължението си служебно да проведе производство по чл. 29 от НРЦВКУ, което е протекло изцяло в съответствие с цитираните в първоинстанционното решение разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Видин срещу решението на КЕВР като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Възраженията изложени от касатора са неоснователни.

Безспорно е по делото, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от ЗРВКУ, чл. 6, т. 2 и чл. 29 от НРЦВКУ и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол № 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол № 118 от 07.06.2016 г., т. 8.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първостепенния съдебен акт. Касаторът твърди, че решението не съответства на събрания доказателствен материал и на установените по делото факти. Съдът, на базата на събраните по делото доказателства, е разгледал в детайли всички етапи на проведената от КЕВР процедура за приемане на процесното решение, обсъдил е възраженията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Видин, като в съдебния акт са изложени подробни съображения защо в конкретния случай не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение в процедурата, предвид провеждането на открито заседание и обществено обсъждане в един ден. В тази връзка съдът изрично е отчел обстоятелството, че представляващият дружеството-жалбоподател е взел участие в проведеното открито заседание, както и с писмено възражение, което КЕВР е обсъдила и по което е изложила своето становище в мотивите на административния акт. По делото е представен Доклад с вх. № В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е съобщен на ВиК операторите, публикуван е на интернет страницата на КЕВР и е обсъден с представителите на дружествата на проведеното открито заседание, като на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Видин, и на всички заинтересовани лица, е била дадена възможност да се запознаят предварително и да обсъдят всички установени факти, направени констатации и изводи, въз основа на които са предложени за утвърждаване цени на регулираните дружества. След анализ на съответните правни норми, уреждащи реда за провеждане на открито заседание и обществено обсъждане от КЕВР, съдът е направил извод, че те не съдържат забрана за провеждането на открито заседание и обществено обсъждане в един ден, не уреждат задължителната последователност на провеждане на откритото заседание и общественото обсъждане, както и задължителен етап, на който може да се приеме решение за провеждане на обществено обсъждане.

Самият проект на решение, който се подлага на обществено обсъждане, е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и за него не се прилагат изискванията за мотивиране. Мотиви се излагат в крайния акт, с който завършва административното производство и в тях регулаторният орган обсъжда едновременно позициите на всички заинтересовани страни. Едва в крайния акт в административното производство КЕВР следва да формира воля кои от исканията и възраженията приема, в изпълнение на правомощието си да осигурява баланса между интересите на ВиК операторите и потребителите.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че „решението на съда противоречи на материалния закон и е нарушена целта на закона". Касаторът се позовава на административни актове на КЕВР, които не са предмет на настоящото производство, а именно Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол № 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол № 118 от 07.06.2016 г., т. 8 (Указания НРЦВКУ) и Указанията за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол № 76 от 19.04.2016 г., т. 2 (Указания НРКВКУ). В тази връзка указанията, издадени от КЕВР в изпълнение на ЗРВКУ и наредбите по приложението му, по своята правна същност представляват общ административен акт. В този смисъл е и съдебната практика по отношение на действащите Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ, а именно Решение № 1086 от 22.02.2017 г. постановено по адм. дело № 5137/2016 г. по описа на АССГ, Решение № 1297 от 01.03.2017 г. постановено по адм. дело № 5138/2016 г. по описа на АССГ, както и Определение № 7061 от 10.06.2021 г. постановено по адм. дело № 5802/2021 г. по описа на ВАС.

При направена служебна справка се установява, че Указания НРЦВКУ, в частта относно годишни корекции на цените, са били оспорени пред съда с протест, подаден от прокурор, завеждащ отдел "Надзор за законност" при Върховната административна прокуратура, с искане за обявяване на нищожност, което искане е отхвърлено с Решение № 4369 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2510/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 7916 от 27.05.2019 г. постановено по адм. дело № 9849/2018 г., по описа на ВАС. Следователно, Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ представляват стабилни общи административни актове, породили своите правни последици.

Предвид така установеното, искането съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ е недопустимо, тъй като вече е осъществен съдебен контрол по реда за съдебно оспорване на общ административен акт, указанията са оставени в сила, което е обявено официално в „Държавен вестник".

На следващо място, настоящия състав на ВАС счита, че в обжалваното съдебно решение е направен подробен анализ на съответствието на Решението на КЕВР с материално-правните разпоредби, регламентиращи годишно изменение на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране „горна граница на цени" и съдът е достигнал до правилен извод, че Решението на КЕВР е постановено при спазване на нормативните изисквания.

Становището на дружеството, че при изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 г. КЕВР е следвало да отчете други фактори, е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 6 и чл. 4 от НРЦВКУ, определящи реда за изменение на одобрените цени на ВиК услуги. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗРВКУ, одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК оператор, а съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗРВКУ, ВиК операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията на ал. 1, т. 1.

В тази връзка са неоснователни твърденията, че при изменението на одобрените цени на ВиК услуги КЕВР е следвало да отчете значително повишаване на цените на електрическата енергия, както и извънредното положение и последвалата го извънредна епидемична обстановка, които са довели до значителен спад в количеството на доставяната вода и съответно в реализираните приходи; че неизпълнението на инвестиции е в резултат на нереализирани необходими приходи, пренасочване на финансови ресурси за изплащане на работни заплати, осигуровки и завишени разходи за електроенергия; както и че КЕВР не е изпълнила задължение по чл. 19 от ЗРВКУ да открие процедура за служебно преразглеждане на цените във връзка с увеличение на минималната работна заплата. По отношение на разходите за заплати и възнаграждения и разходите за електрическа енергия, в Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. са посочени редица мерки и мероприятия, които ВиК операторът може да предприеме, за да оптимизира тези разходи.

Съгласно чл. 19 от ЗРВКУ, процедура за преразглеждане на цените се открива от Комисията служебно или по искане на ВиК оператори, когато възникне непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което съществено променя приходите и икономически обоснованите разходи на ВиК операторите, като съгласно §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер" е събитие, възникнало след утвърждаването на бизнес плана, което ВиК операторът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати. Процедурата за преразглеждане на одобрените цени на ВиК услуги се провежда по реда на чл. 31 - 33 от НРЦВКУ и е различна от процедурата за изменение на одобрените цени на ВиК услуги по реда на чл. 29 от НРЦВКУ, в рамките на която е постановено Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от НРЦВКУ, преразглеждане на цените на ВиК услуги по реда на този раздел може да се допусне, ако едновременно са налице следните условия: 1. събитието или събитията по чл. 31, ал. 1, т. 1 водят до изменение на приходите или икономически обоснованите разходи на ВиК оператора с повече от 2 на сто и 2. ВиК операторът е положил дължимата грижа според особеностите на случая да избегне събитието по т. 1 и да предотврати неговите последици. Доказателства за изпълнение на това условие се прилагат към заявлението на ВиК оператора по чл. 31, ал. 2. При необходимост Комисията може да поиска допълнителни доказателства. Видно от доказателствата по делото е, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Видин, не е представило необходимите данни и доказателства за наличие на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, не е доказало и обосновало наличието на ефект от същото по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦВКУ, нито е доказало положена дължима грижа по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от НРЦВКУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от НРКВКУ, ВиК операторите предоставят ежегодно на Комисията в срок до 15 април отчетен доклад за изпълнението на бизнес-плана за предходната година. Такава информация не е била налична в Комисията при постановяване на оспореното Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно твърдението за „пълна липса на мотиви“ в оспореното решение по отношение на твърдението за „противоречие“ между Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. и Решение № Ц-39 от 26.11.2020 г. по отношение на цените за „пречистване на отпадъчните води“. Видно е, че с Решение № Ц-39 от 26.11.2020 г. на КЕВР е установено наличие на условие по смисъла на чл. 32, ал.1 от НРЦВКУ за преразглеждане на одобрените с Решение № БП-Ц-6 от 19.06.2018 г. цени за услугата „пречистване на отпадъчни води“ и е допуснато тяхното изменение, на основание чл. 33, ал. 1 от НРЦВКУ. Цените по Решение № Ц-39 от 26.11.2020 г., които са одобрените цени, към приемането на процесното решение, за

периода 2021 г., са изменени по реда на Раздел II Годишни изменения на цените през регулаторния период на НРЦВКУ, чл. 29, ал. 1 от НРЦВКУ, където е регламентирано, че при прилагане на методите на ценово регулиране „горна граница на цени“ и „горна граница на приходи“ одобрените цени за всяка година от бизнес плана се изменят служебно от КЕВР в съответствие с чл. 6, т. 2 и 3 във връзка с чл. 4.

Във връзка с изложеното, настоящия състав на касационната инстанция счита, че първостепенния съд е достигнал до правилния извод, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона - ЗРВКУ и НРЦВКУ, ЗЕ, като КЕВР е изпълнила задължението си служебно да проведе производство по чл. 29 от НРЦВКУ, което е протекло изцяло в съответствие с законовите разпоредби.

За пълнота на изложението, настоящия състав следва да отбележи, че доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен (чл. 146, т. 5 от АПК), то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В тази връзка доводите, изложени в касационната жалба във връзка с общото твърдение за несъответствие с целта на закона, не отговаря на разбирането за такъв порок. Съдебното решение е мотивирано, като АССГ е установил безспорно фактите по спора въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като е разгледал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е подвел релевантните факти под хипотезите на приложимите правни норми, правилно е извел решаващите правни изводи, че законосъобразно с оспорения административен акт под т. 21 са утвърдени, считано от 01.01.2021 г. цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Видин.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон.

С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касаторът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Видин следва да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5327 от 07.09.2021 г., постановено по адм. дело № 863/2021 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 200 (двеста) лв., представляваща, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА