О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376гр. София, 06.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Димитров ч. т.д. № 2613 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. К. – процесуален представител на В. М. К. и Д. И. Д.-Г., срещу определение № 314 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 450/2023 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на адвокат К. за изменение на решение № 78 от 15.04.2024 г. по в. гр. д. № 450/2023 г. на Бургаски апелативен съд, в частта за разноските.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за постановяване на друго определение, с което да се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищците, като бъдат присъдени допълнително още 2838 лв. и 338 лв. за първата инстанция, както и 2812,80 лв. и 2910 лв. за въззивна инстанция, с вкл. ДДС, и да се намалят присъдените разноски в полза на застрахователите – противна на жалбоподателя страна в производството, съобразно уважената част от исковете. В подкрепа на направеното искане жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е изчислил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищците, без да са съобразени разпоредбите на НМРАВ.

На първо място жалбоподателят посочва като неправилен извода на съда, че в частта за разноските следва да се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г., съгласно което определените с НМРАВ адвокатски хонорари не са задължителни и обвързващи за съда, а определящи за справедливия размер на адвокатското възнаграждение са правната и фактическа сложност на делото. Твърди се, че това разрешаване на спора е неправилно, тъй като в случая няма сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил на осъществява представителство срещу адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от определения в НМРАВ, с оглед на което не е нарушена свободата на договаряне и конкуренция, в какъвто смисъл е цитираното решение на СЕС. Сочи се разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, съгласно която съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗЗД и осъжда другата страна да ги заплати. Според жалбоподателите горецитираното решение на СЕС не обхваща хипотезата на оказване на безплатна правна помощ, тъй като в тези случаи не се нарушава свободата на договаряне. Сочи се, че като нормативен акт, издаден от компетентен орган, НМРАВ следва да бъде съобразена, ако няма изрична причина за изключване на приложението й - например договор за правна помощ за по-ниско по размер възнаграждение, какъвто в случая не е налице. Излагат се аргументи във връзка с приложимата редакция на НМРАВ в случая.

На второ място се посочва, че в случая не е било направено възражение от застрахователите за прекомерност/недължимост на претендирания адвокатски хонорар за процесуалния представител на ищците.

По отношение на присъдените разноски, дължими на ответниците, жалбоподателите излагат съображения, че следва да бъдат намалени, съобразно уважената част от исковете.

Насрещната страна ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат М. С., е подала писмен отговор, в който оспорва основателността на частната жалба.

Насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не ангажира становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като по същество е неоснователна.

С решение № 78 от 15.04.2024 г. по т. д. № 450/2023 г. Бургаски апелативен съд е отменил частично решение № 260004 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 247/2020 г. на Ямболски окръжен съд, като е осъдил ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплатят солидарно на Д. И. Д.-Г. допълнително сумата от 5400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 10.08.2019 г. в [населено място], ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 26.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на В. М. К. допълнително сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 10.08.2019 г. в [населено място], ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 26.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и допълнително сумата от 10,78 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 10.08.2019 г. в [населено място], ведно със съответното обезщетение за забавено плащане на същите парични задължения по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Присъдени са били разноски, в това число възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ в полза на въззивниците - ищци, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в размер на 2500 лв. за въззивната инстанция и 2500 лв. допълнително за първата инстанция.

П. Б. апелативен съд е била подадена молба от процесуалния представител на въззивниците-ищци – частният жалбоподател в настоящото производство адвокат К., с искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, в която се претендира увеличаване на същото до посочените в молбата размери. При произнасянето си по така подадената молба, въззивният съд е взел предвид, че въззивниците - ищци са били представлявани пред въззивната инстанция от адвокат, чиято адвокатската защита е била предоставена при условията на чл. 38 ЗЗД. В тази хипотеза, при съобразяване изхода от делото и нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, Бургаски апелативен съд е присъдил възнаграждение на процесуалния представител, в тежест на въззивниците-ответници, пропорционално на успешната защита пред въззивната инстанция. При произнасянето си Бургаски апелативен съд е съобразил, че не следва да бъдат зачитани размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е било прието, че националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба със задължителен характер за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната страна разноски. Според изложеното от въззивния съд присъденото възнаграждение на адвоката е било определено, като са били взети предвид вида на спора, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а същото е било определено и като включващо дължимото ДДС.

С оглед възражението на молителя, че горецитираното решение на СЕС е неприложимо, когато няма сключен договор между адвоката и представляваната страна и в случаи на дължимо възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ, въззивният съд е заключил, че решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е приложимо за всички случаи на възлагане на разноски върху насрещната страна, посочвайки, че съдът е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба със задължителен характер, определяща минимални цени по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато страната не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съдът е подчертал като съществено противоречието на определянето на минимални цени с правилата на конкуренцията в ЕС и задължението на националния съд да не приложи ограничаващата национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение от насрещната страна.

Като ирелевантни за горния извод Бургаски апелативен съд е приел доводите за валидността на наредбата, като приета от компетентен орган и приложимата, според молителя, нейна редакция.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд е счел за неоснователни доводите в молбата, като е оставил без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Обжалваното определение е правилно.

Не са налице нито нормативни основания, нито такива, основани на съдържанието на цитираното решение на СЕС – диспозитив и мотиви, от които да е възможно да се формира извод в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза – за приложимост на същото решение по отношение на осъдената да заплати адвокатско възнаграждение страна в случаите, в които размерът на същото е определен в договор между насрещната страна и процесуалния й представител, съответно – за негова неприложимост в случаите на предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 от ЗЗД. Постановеното в решението на СЕС е общо за случаите на ангажиране имуществената отговорност за разноски, на осъдената да ги заплати страна в производството.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, базирано на ненаправено от противната страна възражение за прекомерност на възнаграждението – в процесния случай този размер не е определен в представените по делото договори за правна помощ, доколкото същата е предоставена именно по реда на чл. 38 от ЗЗД. Съответният, такъв размер, е конкретизиран едва с определението на съда за присъждането му, поради което и за противната страна не е съществувала процесуална възможност да възразява срещу него преди това.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 314 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 450/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: