Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. М. срещу въззивно решение от 29.12.2011 г. по въззивно гр. д. № 9725 /2010 г. на Софийски градски съд, ІV „г” г. о., с което въззивният съд 1) е обезсилил изцяло решение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 55781 /2009 г. на Софийски районен съд, 38 с-в., с което съдът се е произнесъл по искове на [фирма] срещу жалбоподателя на основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът (жалбоподател) дължи на ищеца сумата 4, 615.21 лева за ползване на топлинна енергия за посочен период от време и сумата 1, 176.45 лева изтекла лихва за посочен период, като е уважил исковете за сумата 3, 600 лева и 1, 166.22 лева, и 2) въззивният съд е прекратил производството по делото

СГС е приел, че исковете са недопустими, т. к. в подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК той е признал вземането си и е предложил договор за разсрочено плащане, следователно липсва възражение по чл. 414 ГПК, единствено обосноваващо правен интерес от установителните искове; че при такова съдържание на възражението процесната заповед за изпълнение е влязла в сила, няма пречки по нея да бъде издаден изпълнителен лист, а липсата на възражение по чл. 414 ГПК обуславя липса на правен интерес и недопустимост на установителните искове.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.

Насрещната страна [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена, а и въззивното решение е постановено при действието на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, приета с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар. 26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., съгласно която въззивни решения по искове с цена до 5, 000 лева не подлежат на касационно обжалване; обжалваното решение е постановено по отношение на обективно съединени оценяеми искове за парични вземания, чиято цена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК се определя от търсената сума, която в случая е 4, 615.21 лева по главния иск и 1, 176.45 лева по акцесорния, което е под 5, 000 лева по всеки от двата иска. Тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да бъде върната.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на К. В. М. срещу въззивно решение от 29.12.2011 г. по въззивно гр. д. № 9725 /2010 г. на Софийски градски съд, ІV „г” г. о..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.