О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

гр.София, 05.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 328/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. М. П. и А. С. П. против определение на Софийски градски съд № 22 от 02.01.2025 г. по ч. гр. д. № 13792/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 22.10.2024 г. по гр. д.№ 59926/ 2024 г. и по този начин е прекратено производството, образувано по подадена от частните жалбоподатели искова молба против И. И. Б..

Жалбоподателите поддържат, че изводът на съда за недопустимост на предявения иск бил неправилен. Тяхното искане било да бъде заличено вписване на искова молба, по която е било образувано дело, прекратено поради отказ от иска и впоследствие унищожено поради изтичане на срока за пазенето му. Поради невъзможност да представят акта за приключване на производството, искането за заличаване на вписването правилно било отхвърлено от съдия по вписванията – нормата на чл.13 от ПВ не можело да се тълкува разширително. Затова неправилно съдът им указал, че е следвало да обжалват отказа на съдията по вписвания и единственият способ за защита бил предявяването на иск против ищеца по унищоженото дело. Поради това жалбоподателите моля обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго за заличаване на исковата молба, а като основание за допускането му до касационен контрол повдигат процесуалноправните въпроси „Следва ли да се допусне заличаване на вписвания, извън уредените в чл.13 от Правиланика за вписване?“ и „Може ли процесуална норма да се тълкува разширително – в случая чл.13 от Правилника за вписване?“. Не е обосновано наличие на някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. М. П. и А. С. П. против И. И. Б.. Предявен е установителен иск с петитум „… да постановите Решение, с което да бъде установено, че гр. д.№ 915/ 1994 год., арх.№ 6455/95 год. е прекратено поради отказ от иска.“. Изложени са фактически твърдения, че по въпросното дело срещу ищците бил предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, исковата молба била вписана и това вписване не било заличено. По тяхно искане за заличаване бил постановен отказ от съдията по вписванията, който не бил обжалван. С определение от 22.10.2024 г. по гр. д.№ 59926/ 2024 г. Софийски районен съд прекратил производството по делото, като счел предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски градски съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено. Прието е, че едва с въззивната жалба ищците заявяват нов петитум – да се постанови определение, с което да заличи вписването на исковата молба, но че производството е образувано по установителен иск и не може да се разглежда вместо като исково като охранително производство. Съдът посочил, че установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право и че правният интерес от него е абсолютна положителна предпоставка. Такъв интерес би бил налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно. При изложените фактически твърдения в исковата молба ищците нямали интерес от иска, тъй като разглеждането му не би довело до положителна промяна в тяхната сфера. Те следвало да реализират правата си по друг ред - в производство по чл. 577 ГПК чрез обжалване отказа на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване. Нямало пречка обаче да бъде подадена нова молба за заличаване на вписването.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното определение. В неговите мотиви не се съдържат правни разрешения, свързани с приложението на разпоредбата на чл.13 ПВп, производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от иска – доколкото търсената защита е невъзможно да се отрази благоприятно в сферата на ищците. Това е решаващият мотив на съда, останалите мотиви са свързани с това да укаже на ищците как да защитят правата си. По отношение на решаващия мотив правен въпрос не е формулиран, а повдигнатите не обуславят обжалвания акт и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Следва да се отбележи и че е недопустимо искането в настоящето производство съдът да постанови заличаване на вписване на искова молба. В това производство касационната инстанция е компетентна да контролира единствено процесуалноправното разрешение на въззивния съд относно допустимостта на иска. С това нейните правомощия се изчерпват и тя не може да постановява актове, несвързани с тази й компетентност.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 22 от 02.01.2025 г. по ч. гр. д. № 13792/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: