ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507

гр. София, 05.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Б. М. К. гражданско дело № 20248002104746 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. П. от село Й. Г., община С., действащ чрез адвокат Е. Т., със служебен адрес гр. П., бул. „М.” № 93, против решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, потвърждаващо решение № 879/28.02.2024 г. по гр. д. № 8842/2023 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че И. Т. П. от с. Й. Г., ул. 18-та №10 дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37 сумата от 15 821 лв. /петнадесет хиляди осемстотин двадесет и един лева/, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. за обект с кл. № ****, за която сума е издадена фактура № ****/25.01.2023 г., и сумата в размер на 486,82 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.02.2023 г. - 14.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3163/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6849/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII - ти гр. състав.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по определени процесуалноправни въпроси и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и са от значение за точната прилагане на закона и развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставени са следните въпроси:

1. Какви следва да са последиците от разпределението на доказателствената тежест и следва ли да се проведе пълно доказване на фактите, въз основа на които ищецът обосновава претенцията си?

Касаторът се позовава на правните изводи, съдържащи се в следните решения на ВКС: решение № 25 от 27.1.2012 г по гр. дело № 1832/2010 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 670/15.11.2009 г. по гр. дело № 695/2009 г. на Четвърто ГО, решение №724/30.11.2010 г. по гр. дело №507/2009 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 512 от 29.06.2010 г. по гр. дело №1082/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение №188 по гр. д. № 5563/2013 г., IV г. о., ВКС, решение №127/20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1907/2015 г. на II т. о.

2. С пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд преклудира ли се правото на оспорване на качеството на потребител (на енергийна услуга) и възможно ли е то да бъде направено в първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд?

Твърди се, че посоченият процесуалноправен въпрос, разгледан във въззивното решение, е в противоречие със задължителна практика на ВКС, а именно Решение № 50167 от 22.02.2023 г. по т. д. № 1088/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, решение №290/15.08.2011 г. по гр. д.№1211/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №67/06.07.2010 г. по гр. д. №898/2009 г. на ВКС, I т. о.

3. В случай, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, допустимо ли е за първи път във въззивната инстанция тази страна да релевира правопогасяващи възражения, които е могла, но е пропусната да направи пред първоинстанционния съд?

В тази връзка се сочат решение № 116 от 19.10.2017 г. по т. д.615/2016 г. на ВКС, решение № 27 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Позовава се на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело №1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 815/15.02.2011 г. по гр. дело №1713/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №139/17.07.2019 г. по гр. дело №4375/2018 г. на трето гр. отд. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. дело № 64/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

5. Следва ли качеството потребител (на електрическа енергия) да бъде доказано от дружеството доставчик на услуги, дори и да не е направено възражение за липсата на такова от страна на потребителя и подлежи ли на отхвърляне искът при липса на доказателства на качеството на потребител?

Касаторът сочи решение № 59 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 4364/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Счита, че въпросът е от значение за развитието на правото и за създаване на непротиворечива практика от съдилищата.

6. Следва ли съдът да изгради изводите си въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства или е достатъчно наличието на заключение на вещо лице за да се приеме, че искът е основателен и следва ли съдът да съобрази изложеното в заключението с останалите доказателства по делото?

Сочат се решение № 50062 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 3284 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение N° 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. о., Решение № 50018 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 1644 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение N° 50158 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1156 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. Отделение, Решение № 762/20.07.2011 год. на ВКС по гр. д. №1371/2009 год. на 1-во ГО и Решение №108/16.05.2011 год. на ВКС по гр. д. №1814/2009 год. IV Г.О.

7. Следва ли въззивният съд да даде свое собствено разрешение, респективно собствени мотиви по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението?

В тази връзка се сочат решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 815/15.02.2011 г. по гр. дело № 1713/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 139/17.07.2019 г. по гр. дело № 4375/2018 г. на трето гр. отд. на ВКС, решение № 211/21.01.2021 г. по гр. дело № 64/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и цитираната в тях, трайно установена практика на ВКС.

8. Кой носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на потребителя и ако твърди, че върху средството за търговски измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва ли да установи това по пътя на пълно главно доказване, както и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя?

Сочи се, че този въпрос е решен в противоречие със следната практика на ВКС: Решение № 60210 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 60250 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 195/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.

9. Кога е налице неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - когато даден обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, - когато за абоната няма разкрита партида, - когато липсва поставено СТЕ, - когато абонатът и електроразпределителното дружество не са в облигационна връзка или когато е налице промяна в схемата на свързване? В кой случай е налице пълно или частично неизмерване на ел. енергията?

По поставения въпрос счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че разглеждането му от касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се практика на въззивни съдилища.

Отделно от поставените въпроси касаторът счита, че в случая е налице и правното основание „очевидна неправилност“ в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че искът е основателен и доказан, като не се е мотивирал и не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, което е довело и до противоречие между доказателствата и установените от съда факти.

Ответната по касация страна е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по изложени съображения.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че видно от констативен протокол № ****/20.12.2022 г., служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на свидетеля И. Т. П., са извършили техническа проверка в обект, находящ се в с. Й. Г., ул. № 18-та, обл. П.. Проверяващите са установили директно прикачен кабел преди електромера, като е констатирано, че се измерва част от консумираната ел. енергия. Ищцовото дружество е осъществило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - 180 дни назад за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. Била издадена и фактура № ****/25.01.2023г. на стойност 15 821 лева с вкл. ДДС. Според въззивния съд, от приетото заключение по изготвената СТЕ се установява, че в изготвения от служители на ЕР Юг ЕАД №****/20.12.2022 г. е записано: Директно прикачен кабел към ЕР (електроразпределителната) мрежа. Присъединеният и работещ кабел преди електромера на ответника е довело до пълно неизмерване на консумираната по кабела електрическа енергия. Според съда, при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия в Справка за коригиране на сметка служителите на „ЕР Юг“ ЕАД правилно са приложили Методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия така, както тя е заложена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че през процесния период от 23.06.2022 г. до 20.12.2022 г. количеството следва да се раздели на 2 части: до 01.07.2021 г. и след тази дата, тъй като от 01.07.2021 г. с Решение № Ц19/ 01.07.2022 г. на КЕВР има промяна на цената на електрическата енергия и мрежови цени. При изготвянето на Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 22.12.2022 г., според решаващия съд, правилно е остойностяването на неотчетеното количество електрическа енергия в периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г., като са приложени действащите в тези ценови периоди цени на електрическата енергия и мрежови услуги, утвърдени с решение на КЕВР. Статичните електромери, какъвто е електромер №****, работещ в ИТН ****, регистрират в паметта си всички случай на тяхното манипулиране. Съдът е отбелязал, че в случая електромерът не е бил манипулиран, а е извършено нерегламентирано присъединяване към е. р.м преди електромера като не може да се установи началният момент на неизмерване на електрическата енергия. Според съда, при тези установени факти, неоснователно е възражението на жалбоподателя И. П., че по делото не е доказано че той притежава качеството на потребител. Въззивният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя, че констативният протокол не е подписан от него, са преклудирани по правилото на чл.133 от ГПК. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя И. П., че не е доказано по категоричен начин как е изчислено количеството измерена ел. енергия по ПИКЕЕ, както и че не е доказано дали процесният електромер е технически изправен. Тези въпроси, според съда, са решени компетентно и обосновано от приетата СТЕ /л.42-л.44/ от делото на ПРС. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя И. П., че ищецът „Електроразпределение Юг“ ЕАД няма правомощия да продава ел. енергия и да претендира заплащането й включително и при неизмерена такава от краен клиент. За правото на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да иска заплащане на неизмерени количества ел. енергия от краен клиент съдът се е позовал на трайна практика на ВКС, например решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. №3817/2021 г. ВКС, IV г. о. В обобщение въззивният съд е приел, че обжалваното пред него решение е правилно и законосъобразно, поради което изцяло е потвърдил същото.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил редица въпроси, като част от тях се намират във взаимна връзка, поради което ще бъдат разгледани заедно.

На първо място обаче настоящата касационна инстанция държи да подчертае, че съображенията в изложението за очевидна неправилност на решението са неоснователни. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

По поставените в изложението въпроси № 4, № 6 и № 7 е налице трайно установена практика на ВКС, включително и задължителна такава – т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените в нея разрешения, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл.235, ал.2 от ГПК). Съдът следва да обсъди и разгледа всички доводи и възражения на страните (своевременно въведени в производството), когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства (както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него), въз основа на които да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение. В практиката на ВКС се поддържа последователно и тезата, че съгласно чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори то да не е оспорено от страните), като е задължен да мотивира извършената от него оценка на заключението чрез излагане на мотиви защо го възприема или не. Въззивната инстанция като инстанция по същество следва да назначи нова експертиза по даден въпрос, включен в предмета на доказване, ако една такава експертиза е необходима за изясняване на факти по спора.

Настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери дали същото съответства на така изложената по-горе съдебна практика относно задълженията на въззивната инстанция и дадените в нея разрешения. Що се отнася до останалите поставени от касатора въпроси, на същите ще бъде даден отговор при разглеждане на спора по същество.

Касаторът е освободен от внасяне на дължимата държавна такса за въззивното производство и доколкото към молбата му за освобождаване са приложени достатъчни на брой документи, от които може да се направи обоснован извод за това, че е материално затруднено лице с оглед неговата възраст (93 г.) и имуществено състояние, същият следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса за касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК касатора И. Т. П., ЕГН **********, от с. Й. Г., община С., действащ чрез адвокат Е. Т., със служебен адрес гр. П., бул. „М.” № 93, от внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Делото да се докладва на Председателя на ІІI г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________