Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. – град срещу решение № 4364 от 23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2815/2015 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Б. Ц. В., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РО-143 от 04.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – С. град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Ц. В. срещу разпореждане № 900502/8/ от 30.01.2015 г. на длъжностно лице на ТП на НОИ С. – град. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тъй като изплащането на наследствена пенсия на Б. В. неправилно е прекратено, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право", след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 2 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва...