Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. Т. К., чрез процесуалния представител адв. М. Л. срещу решение № 761 от 31 март 2015 год., постановено по адм. дело № 2869/2014 год., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031304844 от 11 март 2014 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 418 от 08 август 2014 год. на директора дирекция „ОДОП“ – В., с който на дружеството за данъчен период м. октомври 2008 год. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 24 от 01 октомври 2008 год., издадена от [фирма] в размер на 11 400 лв. (единадесет хиляди и четиристотин лева). Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати сумата 1 069, 50 лв. (хиляда шестдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП в представени по делото писменни бележки застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

П. Аивен съд В. [], представлявано от управителя...