Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от П. К. Т., чрез адв. Ц. Н., срещу Решение № 1908 от 13.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1883 по описа за 2014 г. на Административен съд – Бургас (АСБс). С него е отхвърлена жалбата на Т. против принудителна административна мярка (ПАМ), постановена на 07.08.2014 г. от В. Д. Й. – главен специалист в отдел „Общофункционален контрол” към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (Д“УКОРС“) при [община], с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено преместването на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил марка „Ш.“, с рег. [рег. номер на МПС] без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Наред с това, предявеният от Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 43, 20 лв. е оставен без разглеждане, производството по делото е прекратено и ищецът – настоящ касационен жалбоподател е осъден да заплати на [община] сумата от 300, 00 (триста) лв. за разноски по делото.

Т. твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа становище, че не е доказано извършеното от него нарушение, дало основание за прилагане на спорната ПАМ, предвид което тя е незаконосъобразна. Като се позовава на съдържанието на приложения по делото Протокол от 07.08.2014 г. и на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 059582 от 07.08.2014 г. (неприложен по делото, но описан в първоинстанционната жалба като "АУАН № 059582/10.07.2014 г.") твърди, че по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установява пречка за движението на останалите моторни превозни средства, някаква опасност и извършването на посоченото нарушение на ЗДвП. На следващо място неправилно, според касатора, съдът е кредитирал приложените по делото снимки като годно доказателство, а показанията на разпитания свидетел Г. В. са противоречиви. Недоказан е останал и фактът, че спорният пътен знак В27 е бил поставен на [улица] [населено място] на законно основание. Предвид изложеното се иска отмяната на решението, предмет на контрол и постановяване на друго, с което жалбата на Т. да бъде уважена и [община] да бъде осъден да му заплати сума в размер на 43, 20 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът - главен специалист в отдел „Общофункционален контрол“ при Д„УКОРС“ при [община], не представя писмен отговор на касационната жалба, не изразява становище по нея, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът - [община], не представя писмен отговор на касационната жалба, не изразява становище по нея и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Установено е от първоинстанционния съд, че на 07.08.2014 г., в 11.25 ч. В. Д. Й., на длъжност главен специалист в Д„УКОРС“ при [община], в присъствието на С. С. – шофьор в ОП „Транспорт“ при [община] и Г. В. – оператор в същото предприятие, е извършила проверка в [населено място] на [улица]пред № 6, като резултатите от проверката са обективирани в протокол. Съгласно него, пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], марка „Ш.“ е паркирано на посоченото място, след пътен знак В27, с което пречи на останалите моторни превозни средства. Й. устно е разпоредила ПАМ преместване на ППС в отсъствието на водача на автомобила. Последният бил транспортиран и разтоварен на специализиран паркинг. Направени са 9 снимки, неразделна част от протокола.

Прието е от съда, че ПАМ е разпоредена от компетентен орган. Съдът е обосновал този извод с това, че Й. е служител в Д„УКОРС“, на служителите в която със Заповед № 3032 от 14.11.2012 г., издадена от кмета на [община] е възложено да съставят актове за установяване на административни нарушения, фишове и да прилагат ПАМ по реда на ЗДвП, предвид което тя е длъжностно лице, определено от администрацията на пътя на територията на [община].

Като е съобразил разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП и приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че спорната ПАМ е приложена в първата разписана от закона хипотеза: моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано ППС. Направил е извод, че е нарушен чл. 47, ал. 3 от Правилник за прилагане на Закон за движение по пътищата (ППЗДвП), тъй като ППС е паркирано в нарушение на въведена с пътен знак В27 забрана – „Забранени са престоят и паркирането“ и не е приел за основателно твърдението на Т., че нарушението е по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП. Като се е позовал на съдържанието на протокола от 07.08.2014 г., съдът е приел, че ППС е било паркирано в нарушение на забранителен пътен знак В27, с което същото пречи за движението на останалите моторни превозни средства. Предвид това и доколкото ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение, съдът е намерил за неотносими възраженията относно липсата на доказателства, че паркираният от Т. автомобил е пречел на останалите участници в движението. Въз основа на приобщените по делото схема на организация на движението към момента на прилагане на ПАМ и показанията на свидетеля В., съдът е приел за безспорно установено наличието на пътен знак В27, поставен в началото на [улица], с район на действие между № 10 и № 6. Предвид това е счел за неоснователни възраженията във връзка с липсата на транспортна схема и генерален план за организация на движението в [населено място], респективно такива за приемането му и влизането му в сила, доказателства за датата и часа на поставянето на пътния знак и момента на въвеждането му в експлоатация Намерил е за неотносимо към спора това, дали този знак е поставен в съответствие с приложимите норми. По тези съображения съставът на АСБс е направил извод, че разпоредената от Й. ПАМ преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е законосъобразна като постановена в съответствие с приложимата правна норма – чл. 171, ал. 5, б. „б” ЗДвП и е отхвърлил жалбата срещу нея. Предвид това и като е съобразил чл. 204, ал. 1 АПК, предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 43, 20 лв., представляващо такова за имуществени вреди за заплатената такса за репатриране на лекия автомобил е оставил без разглеждане като процесуално недопустим, а производството по делото в тази част е прекратил. Осъдил е Т. да заплати на [община] сума в размер на 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е неправилно.

Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ се прилага в изрично регламентираните по чл. 171, т. 5 ЗДвП случаи. С нормата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат посочената ПАМ, а именно: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3. когато превозното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които само е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази мярка и на невъзможност за разширителното им тълкуване.

Необосновано на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай се установява първата от хипотезите по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Правилно е прието от съда въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът е било обозначено с неподвижен пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и в този смисъл моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение по пътищата, по – конкретно в нарушение на въведената с пътен знак В27 забрана за престой и паркиране. Доводите на касатора в обратна насока са неоснователни, а и както се посочи обсъжданият в касационната жалба АУАН не е приложен по делото.

В съдебното решение коректно е цитирана разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, но необсъдена е останала от съда липсата на доказателства за наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното ППС. Действително такова оспорване не е направено от Т. в първоинстанционната му жалба, но при изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е бил длъжен да провери съответствието на оспорената ПАМ с материалния закон, в това число налице ли са всички предпоставки за приложението й в конкретната хипотеза. По делото е била представена „Схема на организация на движението“ към момента на прилагане на ПАМ (л. 25 от първоинстанционното дело), неоспорена от страните, видно от която се установява наличието на указателен пътен знак Т17 (допълнителна табела), но не се установява нито от тази схема, нито от други доказателства какво е нейното съдържание. Съгласно чл. 60, ал. 4 ППЗДвП допълнителна табела Т17 се използва за изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не са предвидени допълнителни табели. В., наличието на такава табела, съответно съдържанието й не се установява нито от изнесеното пред съда от свидетеля Г. В., чиито показания са единствено относно забранителния знак за паркиране и престой, поставен „… и от двете страни…“ на улицата, нито от приложените по делото снимки. Ето защо и като съобрази забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон въз основа на фактите, така както са установени в обжалваното решение. За правилното приложение на първата хипотеза от предвидените по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП е било необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: ППС да е паркирано в нарушение на правилата за движение и това място да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. Съществуването на втората предпоставка не е установено и доказано.

Данните по делото не сочат и на останалите две хипотези по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, доколкото не е установено, че автомобилът е създавал опасност или невъзможност за преминаването на другите участници в движението. Неправилно въз основа на записаното в протокола от 07.08.2014 г., че автомобилът е паркиран „… след пътен знак В27, с което пречи на движението на останалите МПС“, първоинстанционният съд е приел, че само поради факта на паркиране в нарушение на забранителния знак се създава пречка за движението на останалите МПС. Наред с това, пречката не във всеки случай означава опасност за движението и не във всеки случай прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, в които хипотези само е допустимо да се приложи ПАМ като спорната. В случая не е установено и доказано по делото, че само по себе си неправилното паркиране на автомобила е създало опасност или невъзможност за преминаване на останалите участници в движението. Свидетелските показания на В. в тази насока са лаконични и лишени от всякаква конкретика, предвид което въз основа на тях не може да се направи такъв обоснован извод. Паркирането в нарушение на правилата за движение, в частност на пътен знак В27, не води на извод за изпълнение на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“, предл. второ и трето ЗДвП, тъй като се касае за различни хипотези от тази по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП. В допълнение, тези предпоставки не се установяват и от приложения по делото снимков материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК относимите за административното производство факти се установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства, включително веществени доказателства. Приобщеният снимков материал представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което като е събран редовно, е годно доказателствено средство по смисъла на посочената разпоредба и има сила и пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. От него не се установява и това, че автомобилът е паркиран на място, което е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. По делото административният орган не е провел пълно доказване на фактическите основания - паркирането на превозното средство в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, паркирането да е по начин, който създава опасност за другите участници в движението, респективно да създава невъзможност за преминаване на останалите участници в движението. В този смисъл, спорната ПАМ е издадена при отсъствието на елементите на фактическия състав по чл. 171, т. 5, б. ”б”, предл. 1-3 ЗДвП, поради което е незаконосъобразна. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение не са съществували към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Предвид това решението в отхвърлителната жалбата част следва да се отмени като неправилно, а спорът се реши по същество, като ПАМ бъде отменена.

Предвид така приетото от настоящия състав, на отмяна подлежи и решението в частта с характер на определение, с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявения от Т. срещу [община] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 43, 20 лв., ведно със законната лихва считано от 07.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата и е прекратил производството по делото в тази част. Производството пред административния съд, образувано по оспорване на ПАМ, е било обективно съединено с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 АПК ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено, производството по съединения иск се прекратява. Като е достигнал до извод за законосъобразност на приложената ПАМ, съдът не е разгледал по същество иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а производството по съединения иск е прекратено. Доколкото с настоящото решение се прие незаконосъобразност на предприетата ПАМ, предявеният иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди се явява допустим и следва да бъде разгледан от същия състав на АСБс. За целта делото следва да му бъде върнато за възстановяване на исковото производство, на основание чл. 207, ал. 2, изр. второ АПК и произнасяне по тази част от спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 207, ал. 2, изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1908 от 13.11.2014 г. постановено по адм. д. № 1883 по описа за 2014 г. на Административен съд – Бургас.