Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – С.-град, срещу решение № 2988 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 101/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, 43-състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, включително и в частта за присъдените разноски. По отношение на разноските за настоящата инстанция се прави възражение за прекомерност.

Ответницата - П. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд – София-град е отменил решение № РО- 721 от 19.09.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – С.-град и разпореждане

№ 212-00-9154-5 от 01.08.2013 г. на експерт по осигуряването в отдел „Парични обезщетения за безработица и гарантирани вземания” при Териториално поделение на НОИ – С.-град.

Така постановеното съдебното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело е било установено, че по заявление от 31.10.2011 г., с разпореждане № 212-00-9154-5 от 04.11.2011 г. на ИД Ръководител на осигуряването за безработица, на П. Д. П. от [населено място] е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.10.2011 г. до 03.10.2012 г. в размер на 57.14 лв. дневно. При последваща проверка от органите на НОИ е било установено, че лицето получава...