Решение №4748/20.04.2016 по адм. д. №5673/2015 на ВАС, докладвано от съдия Юлиян Киров

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. М. Н. с адрес: [населено място], [улица] против Решение № 224 от 22.12. 2014 г. по адм. дело № 45/ 2014 г. на Административен съд отм. а Загора (АССтЗ). С жалбата се посочва, че решението е несправедливо, неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по делото и се иска неговата отмяна. С втора касационна жалба на адвокат Г. М.– АК Стара З. се релевират доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон. Оспорва се констатацията, приета от административния орган, че лицето е било в нетрезво състояние, като се позовава на разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от Закон за движение по пътищата, която дава възможност да се управлява МПС с концентрация на алкохол до 0.5 на хиляда. Поради това се счита, че малки количества алкохол не са забранени от закона и отказът на съдебната охрана да допусне лицето до съдебната палата е бил незаконен, тъй като не е установено количеството употребен алкохол. Иска се отмяна на решението на АС С. З и уважаване на предявените искове за имуществени вреди в размер на 1 647, 00 лева и неимуществени в размер на 1 000 лева. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Г. М. моли да се отмени решението на АССЗ и да се постанови ново, с което се осъди Областна дирекция на МВР- [населено място] (ОД на МВР Стара З.), да заплати предявените искове, описани по– горе.

Ответникът - Областна дирекция на МВР [населено място] не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Намира за обосновано приетото от съда, че в случая не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на администрацията - ответник, от които да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Счита, че служителите на ответника са действали съобразно законовите си правомощия и по делото не се доказват причинени неимуществени и имуществени вреди. Предвид тези доводи се счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд С. З.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 224 от 22.12. 2014 г. по адм. дело № 45/ 2014г. на Административен съд отм. а Загора се отхвърлят исковете на П. М. Н. против Областна дирекция на МВР [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1647. 80 лв и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., причинени от незаконосъобразни действия на полицейски органи от подразделение „Заведение за отрезвяване” при отдел „ООРП”- ОДП Стара З. на 15.02.2007г., като неоснователни и недоказани.

Решаващият съд е приел предявените искове за допустими като предявени от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник и преди изтичане на давностния срок, считано от датата на преустановяване на действията, за които се твърди, че са незаконосъобразни– 15.02.2007 г., до подаване на исковата молба на 13.02.2012г.

АССтЗ след анализ на събраните доказателства е извел извод, че в случая не е налице административно увреждане, причинено от длъжностни лица при или при повод изпълнение на административната дейност, за да са налице законовите предпоставки за основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Счита се, че служителите на ответника са действали изцяло в съответствие със законовите правомощия - чл. 78 от ЗМВР и чл. 2 от Наредба № Iз-1935 от 25.10. 2006 г. и при правилна преценка на конкретната ситуация, тъй като задържането в заведението за отрезвяване е било в резултат на състоянието на лицето, употребило алкохол и проявило неподчинение и агресивно поведение спрямо служителите на реда. Съдът е приел, че от действията на служителите на ОД на МВР Стара З. не са произтекли страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за задържаното лице, които да се характеризират като причинени неимуществени вреди. Прието е, че от друга страна, по делото не са представени доказателства за имуществените вреди, претендирани като причинени от незаконосъобразни действия на служители от ОД на МВР Стара З., нито за налична причинна връзка между тези действия и твърдения вредоносен резултат.

С оглед на тези съображения исковете за репариране на имуществени и неимуществени вреди на ищеца са били приети за неоснователни и недоказани.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на ОД на МВР Стара З.. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото не се установяват незаконосъобразни действия на администрацията, произтичащи от превишаване на законоворегламентираните задължения. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за действително претърпени вреди от касационния жалбоподател. Липсват и такива за наличието на причинно-следствена връзка между посоченото в исковата молба противоправно действие на администрацията и твърдените щети. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССтЗ.

Неоснователни са релевираните доводи на процесуалния представител на касационния жалбоподател, с които се оспорва констатацията, че лицето е било в нетрезво състояние, като се черпят аргументи от разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от Закон за движение по пътищата. Същата разпоредба е приложима при санкциониране на водачи, които управляват МПС след употреба на алкохол, т. е. за админ. правоотношения, които се регулират от ЗДвП. Въпросът доколко лицето е било в нетрезво състояние е ирелевантен към настоящия спор с предмет налице ли са незаконосъобразни действия на администрацията. Само за прецизност следва да се посочи, че в случая лицето е отказало да бъде тестван с „А. 931“, т. е. липсата на алкохолна проба се дължи на неговото поведение, а не на бездействие на администрацията.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на администрацията – ОД на МВР Стара З., от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК.

При наличните данни от АССтЗ е направен обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена.

Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224 от 22.12. 2014 г. по адм. дело № 45/ 2014г. на Административен съд отм. а Загора. Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...