Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Б. И. от [населено място], срещу решение № 1476 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 575/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3/21.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ – В., с което е оставено в сила разпореждане № по Протокол № 146 от 26.11.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В..
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие на нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК, поради което иска отмяната му и уважаване на оплакванията срещу административния акт, а в условията на алтернативност – връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – В. не е изразил становище във връзка с оплакванията.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на В. Б. И. против решение № 3/21.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е отхвърлена жалба вх. № 54688#5/13.01.2015 г., подадена от И. срещу разпореждане № по Протокол № 146/26.11.2014 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – В.. С последното ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. в изпълнение на решение № 12462 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 5571/2014 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6, чл. 98, ал. 8, чл. 75, ал. 4, т. 3 и чл. 73, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е изменил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. и е определил същата в размер на 115, 67 лв. месечно, за периода от 07.07.2010 г. до 01.05.2014 г., а от 28.05.2014 г. се счита отпусната пожизнено. Съдът е изложил подробно релевантните за изхода на спора факти и мотивирано е отговорил на възраженията на жалбоподателя, като е взел предвид и заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизвадствените правила, а изводите относно фактическата обстановка и приложението на материалния закон са обосновани.
От доказателствата по делото се установява, че с решение № 16660 от 12.12.2013 г. по адм. дело № 11134/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено решение № 1515 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 604/2013 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е указала при новото разглеждане на делото съдът да провери законосъобразността на действията и верността на данните и изчисленията, използвани от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при изчисляване на размера от 115, 67 лв. месечно пенсия, отпусната на В. И.. С решение № 361 от 20.02.2014 г. по адм. дело № 4397/2013 г., Административен съд – Варна е приел, че пенсията е правилно изчислена при спазване на разпоредбата на чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО. При извършената касационна проверка с решение № 12462 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5571/2014 г., Върховният административен съд е отменил решение № 361 от 20.02.2014 г. по адм. дело № 4397/2013 г. по описа на Административен съд – Варна и е върнал преписката на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В. за издаване на разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с указания за посочване на причината за отпускане на пенсията в минимален размер, респективно да се мотивира начина на изчисление на индивидуалния коефициент, определящ размера на пенсията.
В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд с решението по адм. дело № 5571/2014 г. е издадено процесното разпореждане № [ЕГН]/26.11.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В.. Посоченото разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – В., който с решение № 3 от 21.01.2015 г. е отхвърли подадената жалба с мотив, че В. И. не е представил осигурителна книжка за периода, в който е упражнявал дейност, като [фирма] – В., от 01.01.2002 г. до датата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В случая е следвало да се приложи правилото на чл. 70, ал. 3 от КСО, според което индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, а липсата на осигурителна книжка прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуалния коефициент, с който да се определи реалният размер на пенсията. В декларацията за започване на дейност като ЕТ, жалбоподателят е посочил, че не желае да се осигурява, тъй като е пенсионер, но за периода от 01.01.2002 г. до 06.07.2010 г., той не е имал качеството на пенсионер, и с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е подлежал на задължително осигуряване. Приложено е и писмо вх. № МП – 54588/23.12.2014 г. от ТД на НАП – В., в което е отразено, че И. не осигурява съдействие за извършване на ревизия и не представя първични документи, въз основа на които да се извърши проверката във връзка с извършваната от него дейност, като едноличен търговец и дължимите осигурителни вноски за ДОО, като самоосигуряващо се лице и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице.
По първоначалното дело е извършена съдебно-счетоводна експертиза със задачи да се изчисли индивидуалният коефициент за определяне на реалния размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване въз основа на данните, които е представил И. за периода, и да се отчете дейността му като едноличен търговец за периода от 01.01.2002 г. до 06.07.2010 г. и внесените осигурителни вноски, ако такива съществуват, както и да се отговори има ли разлика между индивидуалния коефициент за определяне на реалния размер на пенсията на жалбоподателя и посочения размер на пенсията в оспореното разпореждане. От заключението на експертизата се установява, че индивидуалният коефициент за времето, през което И. е упражнявал дейност, като ЕТ не би могъл да бъде изчислен, тъй като той не се е осигурявал във фондовете на държавното обществено осигуряване и не е внасял осигурителни вноски за пенсия. По втория въпрос вещото лице е стигнало до същия извод, че не може да бъде изчислен реален размер на пенсията, поради причината, че лицето не се е осигурявало за периода от 01.01.2002 г. до 06.07.2010 г., поради което е невъзможно да притежава осигурителна книжка за този период. С оглед данните налични в административната преписка и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, определена в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО е правилно определена, както и че длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, е издало разпореждането въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Решението е правилно.
В случая се касае за отпускане на пенсия, която е такава за трудова дейност, с оглед разпоредбите на чл. 75, ал. 1, чл. 76 и чл. 77 от КСО. Независимо от обстоятелството, че е лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тя отчита и формира размера си на база на осигурителен стаж и осигурителен доход, наред с удостоверяващото инвалидността експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Непредставянето на заверена осигурителна книжка от самоосигуряващото се лице до датата на издаване на разпореждането, е пречка за изчисляване на окончателния размер на пенсията.
Тезата на касатора не е съобразена с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според първия текст, в ред. в сила от 01.01.2015 г., пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. В тази връзка по делото няма налични данни, за съществуването на осигурителна книжка за периода, в който Б. е упражнявал дейност, като едноличен търговец, тъй като той не се е осигурявал, въпреки наличието на предпоставки за задължително осигуряване.
В чл. 10, ал. 4 от НПОС е изрично казано, че в случаите по ал. 2 и ал. 3, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнася в едномесечен срок след подаването на заявлението. Нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от НПОС са в полза на пенсионерите, тъй като установяването на пълния осигурителен стаж и окончателният размер на пенсията, на тях се отпуска в минимален размер, за да не остават без доходи, а впоследствие, ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането, т. е. със стара дата.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия Б. е заявил, че ще представи осигурителна книжка. Нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд, нито пък в настоящото производство е представена осигурителна книжка на лицето, което навежда към извода, че такава не съществува. Това се установява и от заключението на вещото лице, според което Б. не е внасял осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване и не е внасяло осигурителни вноски за пенсия.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО изрично е казано, че времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица се признава за осигурителен стаж. В тази връзка е и чл. 37, ал. 1 от НПОС.
В чл. 1, ал. 1 от НПОС е посочено, че правото на пенсия се упражнява въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, т. е. последните се представят от кандидатстващия за пенсия. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителните книжки са едни от основните документи, с които се установява осигурителен стаж. В тази връзка неправилни са съжденията на касатора, че няма норма в закона, която да го задължава да представи осигурителна книжка за определяне размера на пенсията. Приложеният по първоинстанционното дело личен картон, който касаторът твърди, че е годно доказателство да определи индивидуалния коефициент, не е относим към спора. Съгласно чл. 7, ал. 5 (отм.) от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. По делото няма спор, че Б. е упражнявал трудова дейност, като едноличен търговец и има наличен трудов стаж, но липсват доказателства, от които да се установи осигурителния му доход, който да се включи в изчисляването на индивидуалния коефициент. Относимо към настоящия спор е и обстоятелството, че следва да са внесени осигурителните вноски, каквито данни към настоящия момент няма.
Предвид гореизложеното може да се направи извод, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията на касатора, предвид невъзможността да зададе въпроси на вещото лице и отказът на съда на назначи допълнителна експертиза. Видно от протокола от проведеното на 23.06.2015 г. съдебно заседание, в което е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е предоставил възможност на страните да зададат въпроси към вещото лице, като такива са поставени, както от жалбоподателя, така и от процесуалния му представител – адвокат Д.. Първоинстанционният съд е отказал назначаването на допълнителна експертиза, тъй като жалбоподателят не е представил допълнителни документи свързани с определяне на индивидуалния коефициент.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1476 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 575/2015 г. на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.