Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП против Решение №987 от 30.04.2015г. на Административен съд Варна по адм. д.№360 по описа за 2015г., с което по жалба [фирма] с адрес на управление [населено място], м-ст „С. Н.” № 258, представлявано от М. Ж. Г., е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] / 11.12.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 127 / 18.04.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” В., с който за данъчен период 2010г. е начислен данък по чл. 195 от ЗКПО в размер на 114 174, 67лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на основание за начисляване на данък при източника, поради неправилна преценка на вида на процесните услуги, по които РЛ е получател като е отречено качеството им на технически, в частност консултантски услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. К., оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски в касационното производство, както и тези за транспортни разходи, направени пред първата инстанция и неприсъдени от първоинстанционния съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания,...