Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. П. срещу решение № 107 от 25.02.2009 г. по адм. дело № 770/2008 г. на Административен съд – гр. П..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите: А. Д. З. от гр. П. е поискала добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация (ЗПГРРЛ) като член на семейството на Ю. Ю. Л., принудително изселен по политически причини заедно със семейството си за времето от 1948 г. до 1954 г. (удостоверение обр. № 3 на МВР, Дирекция "Информация и архив", рег. № 17705 от 31.10.2005 г.), но е родена на 28.10.1949 г., т. е. след осъщественото вече по административен ред през 1948 г. принудително заселване на Ю. Ю. Л. и семейството му в населеното място, където са били въдворени (удостоверение № 218 от 17.05.1993 г. на Кметство – с. Д., област В. Т. и удостоверение за раждане № 1 от 14.01.1992 г. на същото кметство, издадено въз основа на акт за раждане № 15 от 29.10.1949 г.).

При тези данни спорният въпрос между страните е правен: законовото определение в § 3а, т. 4 от допълнителните и заключителни разпоредби на ЗПГРРЛ, кои лица са интернирани, изселвани и заселвани по административен ред по смисъла на чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ, обхваща ли и родените по време на изселването. Или казано с други думи спорът между страните е: имало ли е и какъв е характерът на осъществената по отношение на А. Д. З. репресия с оглед на изложените по-горе данни. Защото отговорът на този въпрос ще обуслови отговора на следващия от съществено значение въпрос: дали при тези данни А. Д. З. е незаконно репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ. Отговорът пък на този въпрос от своя страна ще обуслови разрешаването на спора дали А. Д. З. има право на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ на някое от основанията, изброени в хипотезата на тази разпоредба.

С мотивирано решение № 30 от 02.12.2008 г. касационният жалбоподател е отговорил отрицателно още на първия от посочените въпроси - имало ли е и какъв е характерът на осъществената по отношение на А. Д. З. репресия – като е приел, че "не е налице репресия, поради липса на фактическо преместване на лицето" и че "към момента на постановяването на принудителната административна мярка лицето не е било член на семейството на репресираното лице, а е родено в населеното място, където семейството е било изселено, интернирано или заселено".

Сезиран с жалба от А. Д. З., Пазарджишкият административен съд с посоченото по-горе решение е отменил това решение на касационния жалбоподател със следните мотиви: "Неправилно е становището, че А. З. не може да се счита за изселена единствено поради обстоятелството, че не е била родена към датата на постановяване на принудителната административна мярка, защото тази мярка се налага за определен срок, а не само за датата на постановяването й. В случая изтърпяването на мярката е започнало на неустановена дата през 1948 г. и е продължило до началото на 1954 г. От раждането си на 28.10.1949 г. до началото на 1954 г. А. Д. З. е търпяла упражнената по отношение на семейството й политическа репресия, изразяваща се в изселване ... В качеството й на малолетен член на семейството тя попада в кръга на интернираните, изселвани и заселвани по административен ред, определен с § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Пазарджишкия административен съд решение е правилно като краен резултат – отмяна на решение № 30 от 02.12.2008 г. на директора на РУСО – Пазарджик и изпращане на делото като преписка на същия административен орган за решаване на въпроса по същество. При това решаване по същество обаче директорът на РУСО следва да съобрази и следните обстоятелства:

Правилен е изводът на Пазарджишкия административен съд, че изразеното от касационния жалбоподател становище в отмененото негово решение не е съобразено с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДР на Наредбата), според които "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Защото според чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата удостоверението на МВР се издава "и за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката" и точно такова е съдържанието на намиращото се в преписката на РУСО удостоверение обр. № 3 на МВР, Дирекция "Информация и архив", рег. № 17705 от 31.10.2005 г. Но в него вероятно е допусната грешка, защото А. Д. З. (която при раждането си е получила името А. Д. Л.) може би е внучка, а не дъщеря на репресираното лице Ю. Ю. Л., по-късно наименован Ч. Ч. Л.. Доколкото името може да бъде верен критей за произхода, А. Д. Л. вероятно е дъщеря на Д. Ю. Л. и на Р. Д. Л. (ако тя е съпругата на Д. Ю. Л.). От тук вече възниква въпросът дали Д. Ю. Л. и съпругата му са били изселени, респ. заселени в другото населено място, като членове на семейството на Ю. Ю. Л. или на самостоятелно основание. Защото с оглед на посочената в удостоверение № 218 от 17.05.1993 г. на Кметство – с. Д., Великотърновска област, дата на раждане на Д. Ю. Л. (24.08.1924 г.), той е бил навършил пълнолетие на 24.08.1945 г., т. е. значително преди изселването на баща му Ю. Ю. Л. и е бил свободен от задължението по чл. 63 от действалия тогава Закон за лицата да живее в дома на родителите си или в друго, посочено от тях място. С още по-малко основание може да се приеме, че А. Д. Л., е била член на семейството на репресирания Ю. Ю. Л.. Следват и други въпроси, чието обобщаване води до извода, че доказателствата по преписката на РУСО не са достатъчни за обоснован извод за характера на репресията по отношение на А. Д. Л., сега с името А. Д. З., поради което касационният жалбоподател, респ. ръководеното от него ТП на НОИ, е имал задължението по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, респ. по чл. 13, ал. 2 от Наредбата, служебно да поиска от централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ да издаде решение по въпросите: а) дали в процесния случай има политическа репресия (арг. от чл. 4, ал. 6 ЗПГРРЛ) и б) какъв е характерът на тази репресия.

Неизпълнението на това задължение от касационния жалбоподател, респ. от ръководеното от него ТП на НОИ, е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Затова като е отменил оспореното пред него решение на касационния жалбоподател, Пазарджишкият административен съд е постановил като краен резултат правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в касационната жалба всъщност следва да бъдат адресирани до централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, когато касационният жалбоподател приложи императивното правило на чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ и поиска тази комисия да издаде решение за характера на репресията, за която А. Д. З. претендира добавка към пенсията си.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 25.02.2009 г. по адм. дело № 770/2008 г. на Административен съд – гр. П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. А.Е.