Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Б. против решение №57/27.01.2010 година, постановено по адм. дело №1084/2009 г. по описа на Административен съд гр. Б..

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна - О. Ц. не е взела становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното:

С първоинстанционното решение е отменена заповед №РД-71/06.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Б., с която е спряна експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на Китен, местността "Ешмерите", собственост на община П., с оператор "Чистота 98" ООД - град Царево, считано от 16.07.2009 година.

Съдът е установил, че О. П. е собственик на депо за битови отпадъци, находящо се в имот №000155 по КВС, като оператор на депото е "Чистота 98" ООД - град Царево. С писмо изх. №УО-1277/10.03.2009 година директорът на РИОСВ - град Бургас е уведомил кметовете на О. П. и на О. Ц. за необходимостта от решение на Общинския съвет, с което да се определи начина на управление на отпадъците на регионален принцип по отношение на претоварената станция в Китен и да се започне процедура по закриване на депото за неопасни отпадъци. На 06.07.2009 година е издадена оспорената заповед, а на 21.07.2009 година е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол №0-2-29 от същата дата. В мотивите на заповедта е посочено, че спирането на експлотацията на депото се извършва в съответствие с Националната програма за управление на дейностите с отпадъци.

Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и чл. 35 от АПК, както липса на конкретни факти, въз основа на които административния орган е приел, че следва да упражни предоставената му от закона компетентност. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Административният орган се е позовал на нормите на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО на § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това.

Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезата на цитираната норма. Хипотезата на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО, предвижда директорът на РИОСВ да спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци, а понятието "третиране на отпадъци" е дефинирано в §1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на ЗУО и представялва събирането, съхранението, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, реци

клиране и възстановяване или производството на енергия и материали от отпадъци.

Нормата на чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО е свързана с издаването на ПАМ относно спирането дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците, докато с разпоредбите на § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, урежда преустановяването експлоатацията на съществуващи депа.

От посочените фактическите и правни основания в административния акт не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка спиране или е постановил закриване на депото за неопасни отпадъци в Китен. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които следва да извърши кмета на Общината.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради кото такива не се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №57/27.01.2010 година, постановено по адм. дело №1084/2009 г. по описа на Административен съд гр. Б.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

М.М.