Образувано е по касационна жалба от Общинска служба " Земеделие и гори" /сега Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/ - гр. М. срещу решение от 24.01.2008г. по гр. д.№889 по описа за 2007г. на Районен съд Монтана, пети състав, с което е отменено Решение №32 от 26.04.2006г. на ОСЗГ - гр. М. по преписка №23236 от 29.03.2000г.,с което наследниците на Е. С. И.,б. ж. на гр. М. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3, 732 дка земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. С., община М., на обща стойност 612 лева, с поземлен имот на ОПФ №240109, представляващ храсти от 3, 732 дка,VІІ категория, в местността "Край село", като незаконосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и че при постановяване на решението си ОСЗГ-гр. М. е спазила изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,като е определила обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и по изготвен програмен продукт FERMAO, в който предварително се задават всички коефициенти по наредбата. Счита, че изготвената експертиза е оценявала имота в по-късен момент от този на първоначалното определяне на стойността от службата. Моли, да се отмени изцяло обжалваното решение и се потвърди административния акт на ОСЗ - Монтана.

Ответникът - Т. К. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли, да се потвърди обжалваното решение.

Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на Монтански районен съд за правилно и обосновано. Същото е постановено въз основа приетата по делото експертиза, с която се е установило несъответствие в цената на дадения като обезщетение имот и земеделската земя, собствеността върху която не може да се възстанови.Предлага, да се остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съответствие с чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна.

С решение №8882 от 28.09.2007г. по адм. д.№5138/2007г. на ВАС е отменено решение от 19.03.2007г. по гр. д.№980/2006г. на Районен съд - Монтана и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания за установяване действителната стойност на отстъпения като обезщетение имот №240109 и се съпостави по стойност с признато и получено обезщетение. При новото разглеждане на делото с решение

от 24.01.2008г. по гр. д.№889 /2007г. Районен съд - Монтана, пети състав, в производството по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ е отменил Решение №32 от 26.04.2006г. на ОСЗГ - гр. М. по преписка №23236 от 29.03.2000г.,с което наследниците на Е. С. И.,б. ж. на гр. М. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3, 732 дка земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. С., община М., на обща стойност 612 лева, с поземлен имот на ОПФ №240109, представляващ храсти от 3, 732 дка,VІІ категория, в местността "Край село", като незаконосъобразно.Съдът е приел, че е налице несъответствие между стойността на признатото и предоставеното обезщетение. Първоинстанционният съд се е позовал на приетото по делото заключение на вещо лице, според което стойността на предоставения в обезщетение имот на наследниците на Е. С. И. е на стойност 582 лева, която стойност е по-ниска от определеното и дължимо обезщетение от ОСЗГ - гр. М. с Решение №32 от 26.04.2006г. - 612 лева.Въз основа на тези данни съдът е констатирал несъответствието между стойността на признатото и предоставено обезщетение. От доказателствата по делото се

установява, че с решение №23Д от 05.10.1995 година Поземлена комисия - Монтана е отказала за признае право на възстановяване собствеността върху нива от 1.200 декара в местността "Обешеник" и нива от 0.200 декара в местността "Гръскята" и двете от ІІ категория поради наличие на пречки по чл. 10б от ЗСПЗЗ. По отношение на тях е започнало провеждане на обезщетително производство. С решение № 23 от 06.04.2000г. по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е извършена оценка на имотите, като 1.400 декара са оценени по 1067 лева на декар или на обща стойност 1494 лева. С последващо решение № 23-3 от 14.05.2001г. на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ е приложен редукционен коефициент 0.41 и на наследниците на Е. С. И. е определено обезщетение със земя на стойност 612 лева, а за разликата до пълния размер от 882 лева - с поименни компенсационни бонове. Решенията са влезли в сила и на основание на тях е издадено и решението по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за определяне на конкретния имот.

Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 /план за обезщетяване/ ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Признатото обезщетение се определя с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ,които се съобщават на заинтересованата страна и следва да бъдат влезли в сила, за да се постанови решение на основание чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. С акта по чл. 27а ППЗСЗЗ се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура.

В случая първоинстанционният съд в изпълнение указанията на касационната инстанция е установил несъответствие, тъй като на правоимащите е определено обезщетение със земя на стойност 612 лв., а стойността на отредения им имот реално е 582 лв.Като е установил това несъответствие правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на ОСЗГ е незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката на ОСЗГ-гр. М. да бъде определено обезщетение със конкретна земя съответна на определената стойност като обезщетение.

Неоснователни са доводите на ОСЗ - гр. М. за прилагане на програмен продукт

FERMAO, в който предварително се задават всички коефициенти по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, както и че е различно времето при оценяването.ОСЗ е следвало да приложи чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ като определи обезщетение в съответствие с изискванията на Наредбата, а не по прилагане на готови програмни продукти. Обстоятелството, че оценката по решението на ОСЗГ и оценката извършена по СТЕ по делото са извършени в различно време, не влияе на извода за несъответствие в стойностите, след като се прилагат правилата за оценка по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи.

Предвид на изложените съображения настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА от решение от 24.01.2008г. по гр. д.№889 /2007г. Районен съд - Монтана, пети състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ М. Д. М.Д.