Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на В. П. В., понастоящем в затвора Белене, срещу решение № 17 от 06.11.2013 година по адм. д. № 103 / 2013 година на Административен съд Русе с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено, с присъждане на направените разноски по делото.
О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. П. В., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието за присъждане на сума в размер на 100 лева за имуществени вреди и 18900 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на сектор "Арести" - Русе, при ГД "Изпълнение на наказанията" гр. С.. Присъдени са разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева в полза на ответника и възнаграждение за заключения на вещи лица в размер на сумата 200.00 лева в полза на Административен съд Русе.
Прието е, че претенцията е неоснователна и недоказана, тъй като не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията и не е доказана реална, пряка и непосредствена вреда от такива действия или бездействия и причинно следствена връзка между тях.
След изпълнение на задълженията по чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че не се доказва здравословното състояние на ищеца да е влошено по време на пребиваването му в следствения арест за процесния период, поради възникване на заболяване „Хепатит С”, затова че не му е оказана адекватна медицинска помощ и своевременно закупуване на необходимите лекарства, заради влошено качество на храната и т. н. Крайните изводи на съдебно-медицинската експертиза, затова че на ищеца са извършвани периодични медицински прегледи, провежданото лечение не е било в разрез с изискването на добрата медицинска практика и затова, че констатираните заболявания не са резултат от престоя в следствения арест, не са оспорени и не са опровергани от наличните по делото доказателства. В този смисъл правилно административният съд е кредитирал съдебно-медицинската експертиза, с оглед съответствието и с писмените доказателства за здравословното състояние и медицинската помощ, оказана на ищеца, включително медицински картони от пребиваването му в затворите в Белене и Ловеч и справките на медицинско обслужване в ареста Русе.
Основателно е отбелязано, че справките относно осигуряваната храна за арестантите и за получените от ищеца хранителни и други пратки и вещи не са оспорени и предвид изложеното в тях не се доказват твърденията за влошено качество на осигуряваната храна, недостиг на такава и др. В тази връзка при внимателна преценка съгласно чл. 172 от ГПК от една страна на показанията на св. Спасов и св. Ламбоджиев, които не са се намирали с ищеца в една килия през целия процесен период, с оглед степента им на конкретност, правдоподобност и обективност, и от друга на показанията на св. Луканов и св. Петров, като цяло правилно са кредитирани последните, предвид съответствието им с писмените доказателства – медицинска документация, справките за състоянието и условията, в килията и достъпа до санитарно помещение, и с оглед заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата експертиза и са направени верни изводи за недоказаност на преобладаващата част от твърденията за причинени вреди, в резултат на пребиваването в процесната килия и следствения арест, с оглед на условията в тях.
При обсъждане на неоспорената съдебно-техническа експертиза и справките относно състоянието и условията на процесната килия, както и на съгласието на страните в съдебно заседание относно приетите за безспорни факти за липсата на санитарен възел в килията, тоалетна и течаща вода, не е обърнато нужното внимание на разпоредбите на чл. 240, вр. с чл. 43, ал. 2 и 4 от ЗИН, предвид чл. 3, ал. 1 и 2, т. 2 и 3 от ЗИНЗС, както и чл. 3 и чл. 32, § 1 от ЕКЗПЧОС, предвид чл. 5, ал. 4 от Конституцията и с оглед поредицата решения на ЕСПЧ. При съобразяване на посочените разпоредби и решения на ЕСПЧ и гласните доказателства по делото, следва да се приеме, че искът се явява частично доказан само в частта му за причинени вреди от незаконосъобразно бездействие в резултат на липсата на санитарен възел в килията и предвид създадения ред за посещения на общ санитарен възел, наложили в отделни случаи използване на пластмасови съдове за физиологични нужди.
Като се има предвид доказването на иска в незначителна част в сравнение с претендираните различни основания и предявени суми и при съобразяване с изискванията за справедливост визирани в чл. 52 ЗЗД, както и критериите, приети в съдебната практика на ВАС при подобни случаи, следва да се уважи предявения иск за многократно по-нисък размер в сравнение с предявения, като се отчете и предявения период – 21.08.2012 г – 21.03.2013 г. - за около 7 месеца.
Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер.
Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, само в тази му част, с която се отхвърля иска с оглед причинени неимуществени вреди, свързани с незаконосъобразно бездействие, поради липса на санитарен възел в килията и организирания достъп до общ такъв, вместо което да се постанови друго, с което да се осъди ответника да му заплати сумата 300.00 лева обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, и се остави в сила в останалата му част, с която се отхвърля предявения иск за имуществени и неимуществени вреди на различни основания.
При този изход на спора, съобразно с уважената част от претенцията, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, възлизащи на сумата 50.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ и чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17 от 06.11.2013 година по адм. д. № 103 / 2013 година на Административен съд Русе В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. П. В. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, за присъждане на сумата 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, свързани с незаконосъобразно бездействие на администрацията на Сектор "Арести" - Русе, поради липса на санитарен възел в килията и организирания достъп до общ такъв, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието да заплати на В. П. В. сумата 300.00 / триста / лева обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, свързани с незаконосъобразно бездействие на администрацията на Сектор "Арести" - Русе, поради липса на санитарен възел в килията и организирания достъп до общ такъв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието да заплати на В. П. В. сумата 50.00 / петдесет / лева, направените разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х./п/ С. Б.
С.Х.