№ 386

гр. София, 23.03.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 77 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.

С решение от 26.04.2011 г. по гр. д. № 616/2010 г. на Хасковския окръжен съд след отмяна на решение № 433/07.07.2010 г. по гр. д. № 1765 от 2009 г. на Хасковски районен съд в частта, с която ищцовата земеделска кооперация е осъдена по предявения насрещен иск за неустойка по договор за наем от 15.02.2008 г. на земеделска земя да заплати на ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния – физическо лице, земеделски производител, сумата от 17 000 лв. – съставляваща част от общата дължима сума за неустойка в размер на 735 867. 33 лв., е отхвърлен насрещния иск и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част – с която по първоначалния иск по чл. 422 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че земеделският производител (ответник по този иск) дължи на ищцовата кооперация сумата от 7 006. 90 лв., съставляваща дължима наемна цена по договора за обработваните площи за стопанската 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2009г. до изплащането, а за разликата до 16 515 лв. искът е отхвърлен.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че макар съглашението, източник на насрещните задължения на страните, да е наименовано договор за наем се касае за договор за аренда. Това е така, защото има за предмет земеделски земи;...