№ 47

София, 04.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Н. П. като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 72/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 162/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 319/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, след отмяна на решение № 59/26.04.2023 г. по гр. д. № 269/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, е признато за установено, че решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е обезсилено по право.

С това решение, постановено по иск на «Н. Г. 2015» ООД срещу «Родопстрой-97» ООД и «Ц.» ЕООД, е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, договор за дарение, сключен с н. а. № 11/17.01.2020 г., с който първият ответник е дарил на втория 947/28 470 ид. ч. от няколко УПИ от кв. 56 по кадастралния и регулационен план на [населено място], и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато изкупуване от «Н. Г. 2015» ООД на дарените 947/28 470 ид. ч., както и на продадените с н. а. № 12/17.01.2020 г. 8 523/28 470 ид. ч. от същите имоти, за сумата 104 616 лева.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е създадено ново облигационно отношение със страни: «Родопстрой-97» ООД продавач и «Н. Г. 2015» ООД купувач, със задължение на последния да заплати на продавача продажната цена от 104 616 лева. Във връзка с твърденията в исковата молба, че купувачът не е изпълнил задължението си в законоустановения месечен срок от влизането на решението в сила, въззивният съд е посочил, че в случая решението е в сила от 26.10.2022 г. и срокът изтича на 28.11.2022 г., а по делото няма твърдения или доказателства до края на срока купувачът с право на изкупуване да е заплатил на продавача сумата, определена с влязлото в сила решение. За ирелевантно е прието твърдението на купувача, че е платил сумата на «Ц.» ЕООД, тъй като посоченото дружество не е страна по процесното правоотношение; не е налице погасяване на задължение поради плащане на некредитор. В крайна сметка въззивният съд е заключил, че след като купувачът по изкупуването не е заплатил на продавача съдебно определената цена, то е налице хипотезата на чл. 33, ал. 3 ЗС и решението е обезсилено по право, което е признато за установено с диспозитива на обжалваното решение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска «Н. Г. 2015» ООД с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация «Родопстрой-97» ООД - ищец по делото, счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и данните по делото, и намира следното:

С определение № 4744/22.10.2024 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка налице ли е очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че с решението по чл. 33, ал. 2 ЗС се създава ново облигационно правоотношение със страни съсобственикът - продавач и съсобственикът с признато право на изкупуване, поради което ирелевантно за изхода на спора по чл. 33, ал. 3 ЗС е плащането от последния на отстранения купувач.

Обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Приема се в практиката на ВС и ВКС, че уважаването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС поражда вещноправни последици, тъй като води до придобиване на вещно право на собственост върху разпоредената от съсобственика в полза на трето лице част от съсобствения имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение за изкупуване настъпва от деня на влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената продажба. Тъй като изкупуващият съсобственик замества изцяло купувача при условията на сделката, то той е длъжен да възстанови на купувача даденото срещу имота. Ако купувачът вече е платил цената на продавача, изкупуващият следва да заплати на купувача всичко дадено от него в изпълнение на продажбата. Само ако купувачът все още не е заплатил на продавача уговорената цена, изкупуващият следва да заплати на продавача уговореното в договора при всички посочени в договора условия (решение № 2762/06.12.1965 г. по гр. д. № 1736/1965 г. на ВС, І-во г. о., решение № 412/24.04.1985 г. по гр. д. № 1026/1984 г. на ВС, І-во г. о., решение № 327/03.05.2010 г. по гр. д. № 538/2009 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 383/26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 626/08.12.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.).

В решение № 327/03.05.2010 г. по гр. д. № 538/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е прието, че за да настъпи правната последица - обезсилване по право на решението, с което е уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС при неплащане в месечен срок, е необходимо съдът да посочи в диспозитива на решението цената, която следва да се плати, и на кого следва да се плати: дали на продавача или на купувача; ако не е направено това, в тази част решението е неясно и се нуждае от тълкуване. В настоящия случай изкупуващият съсобственик „Н. Г. 2015“ ООД не е поискал тълкуване, но е платил на кредитора - купувача „Ц.“ ЕООД, сумата 104 616 лева, посочена в решението за изкупуване и съставляваща цената по двете сделки за покупко-продажба, предвид отразеното в н. а. № 12/17.01.2020 г., че продажната цена от 100 000 лева дружеството-купувач е изплатило на дружеството-продавач напълно и по банков път. Изводът на въззивния съд, че така направеното плащане е обстоятелство, ирелевантно за изхода на спора по чл. 33, ал. 3 ЗС, е неправилен. Макар правилно въззивният съд да е приел, че с влязлото в сила решение, с което исковете на „Н. Г. 2015“ ООД са уважени, е създадено ново облигационно отношение с нови страни: “Родопстрой-97“ ООД като продавач и „Неа груп 2015“ ООД като купувач, неправилно е становището му, че „Неа груп 2015“ ООД като съсобственик, в чиято полза е допуснато изкупуването, следва да заплати цената на продавача. Както вече бе посочено, продавачът ще бъде кредитор на паричното вземане само при положение, че купувачът все още не му е заплатил цената. А по настоящото дело е установено, че цената вече е била заплатена от купувача на продавача (същото обстоятелство е прието и в мотивите към решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о.), и няма данни за други задължения на купувача към продавача, поради което е следвало даденото от купувача да му бъде възстановено от изкупуващия, защото в противен случай купувачът ще бъде ощетен, а продавачът ще получа за втори път цената на имотите, предмет на сделките. А след като изпълнението на задължението е направено на кредитора (чл. 75, ал. 1, изр. 1, предл. 1-во ЗЗД) и в законоустановения срок, то връщането на 01.12.2022 г. на сумата като недължимо платена, установено от приетото в първоинстанционното производство заключение на счетоводна експертиза, не прави изпълнението недействително и не води до обезсилване на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС по право. Сключената на 17.02.2021 г. във формата на н. а. № 57, том І, рег. № 388, дело № 57 спогодба за доброволна отмяна по взаимно съгласие на страните на правното действие на договора за покупко-продажба на 8 523/28 470 ид. ч. по н. а. № 12/17.01.2020 г. между “Родопстрой-97“ ООД и «Ц.» ЕООД, при задължение на първия в 30-дневен срок от подписването на спогодбата да реституира (възстанови) на втория сумата 100 000 лева, и връщането на сумата в периода 16.03.2021 г.- 15.07.2021 г., установено от заключението на счетоводната експертиза, са непротивопоставими на изкупуващия съсобственик «Н. Г. 2015» ООД. Както е прието в решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., дори и да е валидно, това имуществено разместване не е противопоставимо на ищеца и не се отразява на правото му на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на идеалните части - предмет на продажбената сделка, предвид вписването на исковата молба по същото дело в предходен момент - на 28.05.2020 г., в Служба по вписванията - [населено място].

В обобщение - обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, и при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество от Върховния касационен съд съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага връщането му на въззивния съд за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. От приложеното на л. 57 от първоинстанционното дело преводно нареждане от 14.11.2022 г. за сумата 104 616 лева с наредител „Неа груп 2015“ ООД и получател „Ц.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с вписано основание „Решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ГК, 3-то отд. на ВКС», и от заключението на счетоводната експертиза е видно, че изкупуващият съсобственик е заплатил дължимата поради изкупуването цена в месечен срок от влизане на решението в сила на кредитора на това вземане - купувача по сделките. Това прави искът на продавача за прогласяване, че решението е обезсилено по право, неоснователен, и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора - ищец по делото, следва да се присъдят разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 33 978.32 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 162/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 319/2023 г. на Пловдивския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от «Родопстрой-97» ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. К., [улица], срещу «Неа груп 2015» ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. К., [улица], иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС за обявяване обезсилването по право на влязлото в сила решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., с което по иск на «Неа груп 2015» ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], против «Родопстрой-97» ООД с ЕИК[ЕИК] и «Ц.» ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД договор за дарение, сключен с н. а. № 11/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с рег. № 694 на НК и район на действие Районен съд - Момчилград, с който първият ответник е дарил на втория 947/28 470 ид. ч., равняващи се на 947 кв. м., от парцели: X. (четиридесет и седем), X. (четиридесет и осем), X. (четиридесет и девет), L (петдесет), LI (петдесет и едно) и L. (петдесет и две), всички в кв. 56 от действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-19-758/02.12.2015 г., с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато изкупуване в полза на «Неа груп 2015» ООД с ЕИК[ЕИК] на 947/28 470 ид. ч. от гореописания имот, прехвърлени от „Родопстрой-97“ ООД с ЕИК[ЕИК] на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с рег. № 694 на НК, както и на 8 523/28 470 ид. ч. от същия имот, прехвърлени от „Родопстрой-97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 12/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с рег. № 694 на НК, за сумата от 104 616 (сто и четири хиляди шестстотин и шестнадесет) лева.

ОСЪЖДА „Родопстрой-97“ ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на «Неа груп 2015» ООД с ЕИК[ЕИК] разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 33 978.32 (тридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и осем лв. и 32 ст.) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: