№ 124

София, 18.07.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря С. Т, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3057 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 973 от 10.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен предявен от З. Г. Р. от [населено място] против О. П иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД - отговаря ли общината за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистено от сняг и/или лед улично платно.

По повдигнатия материалноправен въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане...