Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от К. Д. К. от гр. Н. З. и Директора на Дирекция „ОДОП – гр. Б. срещу Решение № 447/26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 417/2012г. по описа на Административен съд – Бургас.

Касаторът К. Д. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 02-00-1101273/07.11.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърдена с решение № 54/03.02.2012г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Б.. Поддържа, че обжалваният съдебен акт в горепосочената му част е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че независимо от наличието на предпоставките за допустимост на гласни доказателства, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът е отхвърлил искането му за разпит на посочените свидетели, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.Счита, че необосновано не са кредитирани представеният договор за заем от 20.08.2008 год. и разписката от 10.05.2010 год., в резултат на което са формирани материално незаконосъобразни правни изводи. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени ревизионния акт в тази му част.

Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. Б. обжалва първоинстанционното решение в частта, с което е отменен

Ревизионен акт № 02-00-1101273/07.11.2011г. относно определените на К. Д. К. задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер над 13 883, 18 лева. Поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е взе предвид, че заемодателят М. Ш. е представил различни документи при извършената насрещна проверка и при депозиране на писмените си обяснения. Сочи, че не са ангажирани доказателства за предаването на сумата от 40 000лв., поради което същата незаконосъобразно е включена като приход на лицето в паричния поток за 2008 год. В тази насока излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в посочената част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорването на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по съответната касационна жалба не изразяват становище по тяхната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационните жалби.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предмет на производството пред Административен съд – Бургас е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт (РА) № 02-00-1101273/07.11.2011г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с решение № 54/03.02.2012г на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Б. при ЦУ на НАП, с която за К. Д. К. са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. в размер на 10 287, 17 лева и лихва за забава – 5 428, 76 лева; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 20 837, 66 лева и лихва за забава - 9 661, 48 лева.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 17 649, 46 лева и лихва за забава – 5 402, 91 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 17 883, 18 лв. и лихва за забава – 3 033, 80 лева и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 2 687, 62 лева и лихва за забава – 11, 49 лева.

За да обоснове формирания краен правен извод за частична неоснователност на жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Решаващият състав е анализирал контроверзните тези на страните и въз основа на тях е извел основните въпроси върху които се концентрира спорът по делото. Посочил е, че релевираните от жалбоподателя доводи касаят единствено определянето на облагаемата основа, но не и наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което се обосновава от събраните доказателства и обуславя извода, че ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка, съдът е констатирал, че при определяне на данъчната основа органът по приходите е взел предвид вида и характера на фактически осъществяваната от ревизираното лице дейност, притежанието на дялове от капитала на „Агрохим стандарт” ООД, неподаването на ГДД по чл. 51 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 41 от ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди; платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания за периода от 2005г. до 2009г.; движението и остатъците по банковите сметки в POSTBank, С. Ж. Е., Банска ДСК, У. Б. АД, ЦКБ, Райфайзен банк.

За 2005 год. облагаемият доход е определен на сумата от 45 113, 26 лева, след като са съобразени получените приходи в общ размер от 25 437, 66 лева и разходи, възлизащи на 70 550, 92 лв. Съдът е обсъдил представените разписка от 02.04.2000г. и декларации с нотариално заверен подпис на заемодателя от 01.09.2010 год., в следствие на което е преценил, че в качеството си на частни свидетелстващи документи, същите не установяват предаването на посочената сума от 240 000лв. от заемодателя на ревизираното лице и тя не следва да се включва като начално салдо в приходната част на паричния поток за 2005год.

За 2006 год. размерът на данъчната основа е определен на сумата от 89 473, 62 лева, върху който начисленият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. възлиза на 20 837, 66 лева, а лихвата за забава на 9 661, 48 лева.

За 2007 год. основата за облагане е определена на сумата от 76 389, 45 лева, върху които е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 17 649, 46 лева и лихва за просрочие – 5 402, 91 лева. След като е съобразил, че при формирането на паричния поток са отчетени трудовите възнаграждения на ревизираното лице, доходите от рента, изтеглени суми от банкови сметки; обичайните разходи за издръжка; разходите за ел. енергия и мобилен телефон; платените местни данъци и такси; Ѕ

от покупката на недвижим имот и вноски по банкови сметки, съдът е приел, че не е опровергана презумптивната вярност на фактическите констатации на ревизионния акт в тази му част.

За 2008 год. размерът на определената данъчна основа е установен на сумата от 178 831, 88 лева, като в приходаната част са отчетени доходите от трудово възнаграждение на ревизираното лице, от рента, от продажба на имот и от получени банкови плащания, както и разходите за издръжка през годината, вкл. за ел. енергия, мобилен телефон и местни данъци, за придобиване на Ѕ

от недвижим имот и вноски по банкови сметки. Съдът е приел, че в приходната част на паричния поток следва да се включи и сумата от 40 000 лв., получени в заем от М. Ш. по договор за заем от 10.01.2008г.; допълнителни споразумения към него от 30.12.2008г. и 30.12.2009г. и договор за заем от 30.03.2008г. с ЕТ „Земеделска къща Аграрика” за сумата от 20 000 лева и допълнителни споразумения към него от 30.12.2008г. и 30.12.2009г. За да кредитира посочените частни документи, решаващият състав е ценил същите в съвкупност с представените от заемодателя писмени обяснения и подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за 2009г. В нея изрично е посочено, че предоставената през 2008 год. сума от 40 000лв. е дължима от К. К.. След като е преценил, че обективираните в декларацията данни установяват по несъмнен начин предхождащото съставяне на договорите за заем и е обсъдил представените квитанция към приходен касов ордер от 01.07.2010г. и ангажираните доказателства за произхода на средствата, съдът е приел, че тази сума е реално предадена на ревизираното лице и с нея следва да се редуцира размера на облагаемата основа за 2008 год. Обратен извод решаващият състав е формирал досежно сумата от 10 000 лева, сочена като заемни средства, предоставени от Ж. П. Н. по договор от 20.08.2008г.

За 2009 год. решаващият състав е приел, че основата за облагане с данъци е правилно определена, тъй като не е опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в РА. В обобщение, съдът е редуцирал размера на данъчната основа за 2008 год. и въз основа на нея е определил дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и следващата се лихва за забава, като за разликата над 13 883, 18 лв. е отменил РА, а в останалата му част е отхвърлил оспорването.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени всички събрани релевантни доказателства по отделно, в съвкупност и съобразно доказателствената им стойност, в резултат на което и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения са формирани логически издържани и обосновани фактически и правни изводи. По жалбата на К. Д. К. :

Касационната инстанция не споделя тезата на касатора, че като начално салдо в приходната част на паричния поток за 2005 год. следва да бъде включена сумата от 240 000 лв., сочена като върнат от брат му заем на 02.04.2000год. В тази връзка съдът подробно е обсъдил всички ангажирани писмени доказателства и въз основа на тях е достигнал до обоснования извод, че дори и да се приеме, че сумата е получена от ревизираното лице, то не са ангажирани никакави доказателства, че същото е разполагало с нея към началото на 2005 год., както и, че е използвало средствата след началото на ревизирания данъчен период. Поради това, само по себе си установяването на получаването на тази сума през 2000 год. не променя правилността на крайния извод, че тя не следва да бъде отчетена като начално салдо за 2005 год. Действително, по аргумент от чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК във вр. с чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски показания за установяване на договори над 5000 лв. между роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен са допустими, но препятстването на възможността за ангажирането им в случая не би могло да се определи като съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като и да не бе допуснато, отново би се достигнало до същия краен извод за неустановеност на разполагаемостта на сумата към началото на 2005 год. Това заключение не би се променило и при евентуална отмяна на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, тъй като възможността за представяне на относими доказателства в тази връзка е преклудирана. По аргумент от чл. 226, ал. 2 от АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд биха били допустими само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната или са за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото, но не и доказателства относно обстоятелства, свързани със самото ревизирано лице и касаещи период, приключил преди осем години. Ето защо, настоящата инстанция намира, че допуснатото от съда процесуално нарушение не е съществено и в тази си част решението не страда от релевирания касационен порок.

Идентичен извод за правилност на решаващите мотиви следва и досежно частта, с която размерът на данъчната основа за 2008 год. не е редуциран със сумата от 10 000 лв., сочена като получен заем по договор с Ж. Н.. В съответствие с нормата на чл. 181, ал. 1 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът обосновано е приел, че представените частни документи нямат достоверна дата спрямо трети лица, поради което не установяват предаването на спорната сума. Като не е включил същата в приходата част на паричния поток за 2008 год. и в резултат на това е определил посочената данъчна основа, съдът не е нарушил материалния закон и е постановил и в тази му част правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на Директора на Дирекция „ ОДОП” – гр. Б. :

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства във връзка с получения през 2008 год. заем от М. Ш. в размер на 40 000 лв. Достоверността на датите на представените договори за заем е установена по безсъмнен начин от съдържанието на депозираната от заемодателя ГДФ за 2009г., в която е посочено, че заемът е предоставен през 2008год., с оглед на което и предвид ангажираните доказателства за произхода на средствата обосновано е прието, че сумата е предадена на ревизираното лице. Като е включил същата в приходната част на паричния поток за 2008 год. и в резултат на това е редуцирал данъчната основа, съдът правилно е определил размера на дължимия данък и следващата се лихва за забава. В тази си част решението не страда от касационни пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от неоснователността на касационната жалба на К. К., съдът не възлага в негова тежест претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено в първоинстанционното производство, а нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховнят административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 447 от 26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 417/2012 год. по описа на Административен съд - гр. Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

Б.Л.