Делото е образувано по подадена касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. С., представлявано от И. И. Г. - член на УС и секретар, против решение № 2067 от 13.02.2014 г., постановено по адм. дело № 4698 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ), не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - петчленен състав - І колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните и като съобрази разпоредбата на чл. 118, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото по-горе решение в производство по чл. 145 и сл. АПК Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил

оспорването от Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. С., против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 27 от 20.02.2013 г. на Съвета за електронни медии, с който е установено публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 2102, 06 лева. Съображенията за това са били, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществявал дейност като лицензионен оператор, таксата по чл. 103, ал. 3, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) била дължима. Допълнително са развити съображения, че след като със своето писмо-възражение от 28.11.2012 г. жалбоподателят не е направил искане за предсрочно прекратяване на лицензията, а само е изложил доводи досежно фактическа невъзможност за извършване на такава дейност, то не било налице основание да бъде...