Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационни жалби на: 1. А. К. Б., И. Т. Б., В. С. И., Д. П. Т., Й. А. С., Т. И. М. и Д. И. М. и 2. А. А.а Ботева против решение № 2261/28.12.2011г. по адм. дело № 990/2011г. на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. против Заповед № РД-09-224 от 25.03.2011г. на кмета на община М. за одобряване на проект за измеенние на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІІ-474, кв. 51 по плана на с. К., като се извърши делба и се образуват два нови УПИ ХІІІ-1001, ХVІ-1002 за жилищно застрояване и улица тупик ПИ № 502.1003 в кв. 51, в частта за одобреното изменение на плана за регулация и е отхвърлена жалбата срещу заповедта в останалата й част / ИПЗ/.
В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът кмет на община М. оспорва жалбата. О. О. не вземат становище.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционинят съд приема оспорването на изменението на ПР за недопустимо, а на изменението на ПЗ за неоснователно, а заповедта в тази й част за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилно и в съответствие с чл. 201, ал. 3 ЗУТ е прието от административния съд, че заповедта в частта й за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ с издаването й и се прилага след влизане в сила на решението за делба. Оспореният ПР касае урегулирания поземлен имот, който е поделяем съгласно влязлото в сила мотивирано предписание на гл. архитект на общината, издадено на основание чл. 135, ал. 3 вр. чл. 201, ал. 2 ЗУТ. Поделяемостта на УПИ не зависи от възможността за обособяване в самостоятелни обекти на части от съсобствените сгради в имота. ПР засяга само УПИ, не и сградите в него, за които при техническа възможност за обособяването се одобрява инвестиционен проект-чл. 203, ал. 1 ЗУТ.
Противно на твърденията на касоторите има решение на РС-Пловдив по гр. д. 6206/2004г., с което е допусната съдебна делба на УПИ ХІІІ-474, кв. 51 по плана на с. К., цялото с площ от 1292 кв. м., която може да бъде извършена само след провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ, включваща издаване на заповед за изменение на действащия ПР, която влиза в сила с издаването й и се прилага след влизане в сила на решението от втората фаза на делбата-за извършването й.
Неоснователно е и касационното оплакване за нарушение с оспорения ПЗ на нормативно установеното разстояние между южната регулационна линия на новообразувания УПИ ХІІІ-1001 и съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗУТ, изрично посочена като основание за издаване на заповедта, позволява надстрояване на заварени масивни сгради заедно с необходимото за това пристрояване, при спазване на изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните УПИ, без да е необходимо да се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В такива случаи се допуска разстоянието между сградите, включително през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Конкретното разположение на строежите подлежи на последващо определяне чрез виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ-чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи, че оспорения ПЗ е съобразен с изработвания проект на ОУП и съответства на материалноправните разпоредби, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Само лицето, спрямо което е допуснато такова нарушение, може да го релевира като основание за отмяна на административния акт, а не друго трето лице, каквото се явяват касаторите.
При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2261/28.12.2011г. по адм. дело № 990/2011г. на Административен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ Л. М. Л.М.