Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. С. от гр. П., чрез пълномощника адв. Н. Б., против решение №258/22.02.2010г., постановено по адм. дело № 1780/2009г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против акт за регистрация по ЗДДС № 130420900019705/06.08.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и писмените бележки от пълномощника се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил акта за регистрация, като е приел за неоснователно възражението, че половината от декларираните доходи с декларациите по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г. са получени от съпругата на жалбоподателя. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” за гр. П. при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт П. Бонева се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е преценил наличието на основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Поддържа, че според ТР №2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличен търговец, и макар в случая касаторът да не е едноличен търговец, а данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, то ТР намира приложение, тъй като съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и...