Производство по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от [населено място] против решение №4458 от 01.07.2014 г. по адм. д. №3776/2013 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №РД-4805-2/28.03.2013 г. на кмета на Столична община - район „М.“.

Наведени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по доводите на една от страните и необоснованост поради липса на мотиви, касационни оплаквания по чл. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община - район „М.“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Андреев със становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, решението е правилно и законосъобразно. Атакуваната заповед по чл. 65, ал. 2 от ЗОС е издадена на основание заповед от 14.01.2010 г. на кмета на район „М.“, влязла в законна сила на 10.05.2011 г., с която настанителната заповед е отменена и е прекратено наемното отношение с касатора, и на основание констативен акт от 22.03.2013 г., с който е установено, че касаторът продължава да държи жилището. Неоснователни са твърденията за извършено съществено нарушение на процесуалните правила, поради несъобщаване на констативния акт на страната с цел възражения по него. Съдът правилно е приел, че не е накърнено правото на защита на касатора, тъй като е имал възможност да се защити в производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение с него.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна.

Със...